Проблемите пред ЕС: Турция, Брекзит, бежанците

Германия не е напълно дееспособна, защото след изборите на 24 септември все още няма съставено ново правителство. Подобен проблем има и Австрия, където вече се знае името на бъдещия канцлер - Себастиан Курц, но не и на партията, с която ще състави коалиционен кабинет. А това може да се проточи с месеци. Ситуацията в Австрия е дотолкова от значение, доколкото евроскептичните правителства на някои източноевропейски държави се надяват националистите да влязат в управлението на страната. Ако това стане, приоритетни за ЕС могат да се окажат въпроси като спирането на миграцията и по-добрата защита на европейските граници. Преразпределянето на бежанците на квотен принцип тогава навярно ще бъде окончателно изоставено. Но има и други проблеми, които ЕС би трябвало да разгледа на днешната си среща на върха, и които навярно ще бъдат отложени за по-късно. Ето само някои от по-важните:

Брекзит

27-те държави в ЕС ще трябва за пореден път да покажат на британската премиерка Мей, че без напредък по въпросите за британския дълг, за правата на европейските граждани, живеещи на Острова и границата със Северна Ирландия, няма да има никакви преговори за бъдещите търговски и политически отношения с Лондон. Британците пък настояват ЕС да промени своята стратегия на преговаряне. Това обаче няма да стане. Бързо решение на проблемите не се очертава.

Миграция

Най-вече източноевропейските държави протестират срещу преразпределянето на бежанците на квотен принцип. Единство в мненията цари само по въпроса, че миграцията от Близкия изток и Африка трябва да бъде спряна по възможност изцяло. Тъй като някои държави като например Германия са на мнение, че външните граници на общността не са добре защитени, те въведоха контрол и по вътрешните граници на Шенгенското пространство - нещо, които би трябвало да е разрешено само по изключение. Затова Еврокомисията навярно ще предложи проверките за самоличност да бъдат възможни за по-дълъг период и не само в изключителни случаи. А конкретни решения на ЕС по процедурите за даване на убежище могат да се очакват най-рано през юни 2018.

Реформи

Френският президент Макрон и Еврокомисията оказват натиск за реформи. Те искат финансовата и икономическа политика на 27-те държави в бъдеще да бъдат по-тясно обвързани. Германия и някои северни държави гледат на този род предложения скептично. Оспорвана е и идеята за „Европа на различните скорости". Тя предвижда засилване на сътрудничеството само между онези държави, които го желаят. Те ще бъдат нещо като „мотор на реформите“. Останалите ще ги следват по-бавно. Но тъкмо онези правителства, които клеймят Брюксел за това, че им отнемал правото на самостоятелни решения, са против тази идея. Например полското. Чехия, Унгария и Словакия също искат да са част от важните проекти на ЕС, но и да могат да им слагат спирачка, когато пожелаят. Конкретни решения по тези теми се очакват едва през юни идната година.

Дигитализация

Всички европейски държави виждат нуждата от дигитализиране на икономиката и инвестиране на повече средства за тази цел. Но единството е само дотук. Когато стане дума за това как например да се облагат с данъци стоките и услугите в интернет, отделните страни имат различни виждания. Решения по този въпрос могат да се очакват най-рано през декември.

Принципите на правовата държава

Еврокомисията е завела процедура за нарушаване на европейските договори срещу Полша, поради това, че страната отказва да изпълни решения на ЕС за преразпределението на бежанците, независимо, че тези решения са били взети с мнозинство. Подобно поведение, според еврокомисаря Франс Тимерманс, разклаща устоите на целия ЕС. ЕК би могла да заведе срещу Полша и процедура по член 7 от европейските договори – нещо, което не е било правено никога досега. Член 7 би позволил на ЕС дори да отнеме правото на глас на Полша и на практика да прекрати членството на страната в ЕС. Съмнително е дали сред държавните и правителствени ръководители на ЕС ще има мнозинство, което да подкрепи подобен подход. В противен случай решаването на този въпрос ще се отложи за декември 2017 или за март и юни 2018.

Иранската сделка

Държавите от ЕС са единодушни по отношение на атомното споразумение с Иран – те смятат, че то трябва да бъде спазвано и занапред. Европейците гледат критично на последните изяви на американския президент Доналд Тръмп по този въпрос. Ща се отнася до конфликта със Северна Корея, европейските правителствени ръководители зоват към умереност и намиране на мирно решение.

Разпределението на облагите

Търсят се и нови домакини на двете европейски агенции, които все още се намират в Лондон, но ще трябва да го напуснат поради решението за Брекзит. Близо 20 държави кандидатстват за едната или за двете агенции, защото пренасянето на толкова много работни места ще донесе на държавите-домакини и съответните бюджетни средства. В момента се води сложна процедура на избор, която наподобява на раздаването на домакинството при Олимпийски игри. Решенията по този въпрос се очакват в средата на ноември.