Време е за помирение на Балканите

След като Международният трибунал за бивша Югославия приключи работата си, балканските държави трябва най-сетне да се захванат с преосмисляне на миналото си, казва бившият върховен представител за Босна Волфганг Петрич.

ДВ: Каква е Вашата равносметка за дейността на Международния трибунал в Хага след самоубийството на Слободан Праляк?

Волфганг Петрич: Трябва да призная, че бях шокиран от самоубийството на осъдения. Подобни неща не бива да се допускат. Налице са сериозни грешки по отношение на сигурността, които не могат да бъдат извинени. Въпреки това Международният наказателен трибунал за престъпленията в бивша Югославия доказа своята състоятелност. Чрез невероятното количество свидетелски показания и разследвания в Хага беше създаден един вид архив, от който могат да черпят бъдещите поколения. Помирението обаче трябва да бъде осъществено в региона. Хората и политиците трябва да подемат инициативата за това помирение.

ДВ: Международните трибунали вече приключиха своята дейност. Какво трябва да бъде предприето на национално равнище?

В. Петрич: Фокусът трябва да падне върху компетентността на националните съдилища. В началото на 2000 година лично аз отговарях за утвърждаването на наказателен съд в Босна. Освен с борбата срещу корупцията, този съд трябваше да продължи делата за военните престъпления и да заведе нови. Този процес сега трябва да бъде подновен. Смятам, че държавите, засегнати от тази трагедия, носят голяма отговорност. Освен това гражданското общество, което тъкмо в Сърбия днес е много силно, трябва да допринесе за общото преосмисляне на миналото. Този процес трябва най-сетне да бъде задвижен в отделните страни, но също така и между държавите, наследници на бивша Югославия.

ДВ: Не беше ли грешка създаването на Международен наказателен трибунал? Не трябваше ли да бъдат заведени дела на място, за да бъдат избегнати обвиненията срещу външното правосъдие?

В. Петрич: Изходната точка за създаването на временен наказателен трибунал беше фактът, че Босна и Херцеговина де факто беше изцяло разрушена и не разполагаше с никакви институции, които можеха да се захванат с този сложен процес. Докато бях върховен представител за Босна и Херцеговина започна процесът по изграждане на държавни институции, както и работата по създаването на функциониращо правосъдие, което да е в състояние да преосмисли миналото. Донякъде този процес беше успешен. За съжаление все още страните в този процес не успяват да се разделят с ролята на жертва, за която претендира всеки един от тези народи, и да изградят съзнанието за това, че могат да бъдат едновременно извършители и жертви.

ДВ: Какво трябва да стори международната общност, за да насърчи процесът на честно преосмисляне на миналото?

В. Петрич: Поуката от Хага, особено на фона на последните трагични събития, които за съжаление засенчват всички присъди, е тази, че всички участници трябва да дадат своя принос за преосмисляне и преодоляване на миналото. Независимо дали са били жертви или извършители, всички трябва сериозно да се заемат с това.

ДВ: Много водещи политици все още са се вкопчили в своите национални и етнически наративи. Президентът на република Сръбска Милорад Додик дори поставя под въпрос и границите.

В. Петрич: Убеден съм, че оспорването на границите може да доведе само до нови трагедии. Етническият и териториален фактор съществува, но не е от решаващо значение за умиротворяването на региона. Тъкмо напротив. Европейската интеграция е добър пример за това, че само в едно общо пространство можем да имаме нещо, което ни обединява - както в политическо, така и в културно отношение. Обединена Европа би трябвало да бъде основен приоритет тъкмо за Сърбия. Вече не е възможно възстановяването на това мултиетническо, мултинационално или каквото и да е там образувание, каквото беше навремето Югославия. Регионът може да има положително влияние само в една по-голяма Европа. И тази визия за бъдещето трябва да бъде вкоренена по-силно в съзнанието и в сърцата на хората.

ДВ: Защо политиците в региона не се застъпват за тази европейска перспектива?

В. Петрич: Защото винаги става въпрос за власт. А властовите въпроси в бивша Югославия се дефинират по протежение на етническите граници. Това е огромна грешка, защото затормозява всяко положително развитие. Етническо-националистическата политика не донесе нищо на населението на Босна, а от края на войната минаха вече над двайсет години. Ако направим сравнение с Втората световна война, сега там би трябвало да има икономическо чудо, както навремето в Германия. А регионът на бивша Югославия е отдалечен на светлинни години от това чудо.

ДВ: Не трябва ли Брюксел да обърне повече внимание на Босна и да ѝ предложи перспектива за присъединяване към ЕС?

В. Петрич: Босна е най-слабата брънка от веригата на Западните Балкани. И Брюксел трябва да демонстрира по-силна политическа воля и да покаже на тази страна, че иска да я приобщи - въпреки всичките ѝ политически проблеми. Засега обаче Брюксел не излъчва такива сигнали. Всичко звучи като един бюрократичен процес и не събужда вяра в бъдещата жизнеспособност на региона. А той има бъдеще само в ЕС. Затова трябва да окуражаваме хората, които са готови да агитират за европейския път на развитие. Само по този начин ще стане възможно да бъде насърчена една нова политика в Босна. И това е една важна задача, която досега беше пренебрегната от ЕС. За жалост много млади хора все по-често напускат страната.

Австрийският социалдемократ и дипломат Волфганг Петрич беше върховен представител на международната общност за Босна и Херцеговина от 1999 до 2002 година. В тази си функция той ръководеше изпълнението на Дейтънското споразумение, подписано на 14 декември 1995 година от тогавашните президенти на Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина - Слободан Милошевич, Франьо Туджман и Алия Изетбегович.