Три варианта за името на Македония

Опитният дипломат Матю Нимиц вече двайсет години се опитва да намери компромис в един спор, който отвън изглежда неразбираем. Както е известно, след разпадането на бившата Югославия, Македония обяви през 1991 година независимост и вписа в конституцията си държавното име „Република Македония". Гърция обаче има претенцията, че това име е част от нейното историческо наследство и се опасява, че съседната държава може да предяви териториални претенции към едноименната гръцка провинция. Проевропейските политически партии в Гърция междувременно са склонни да приемат за съседката си някакво име, съдържащо прилагателното „македонски", но за „Република Македония" и дума не може да става, категорична е гръцката страна. Така си е до днес.

Тогава на какво се базират очакванията, че сегашният кръг от преговорите за името ще постигне напредък? „Новото политическо ръководство в Скопие действа разумно и сериозно се стреми към сближаване", казва Спирос Данелис, депутат в гръцкия парламент. Както е известно, новият македонски премиер Зоран Заев подаде сигнал, че иска да възобнови замразените още през 2014 година преговори с Атина. Данелис знае обаче, че от гръцка страна това никак няма да е лесно. Наскоро той даде интервю, което после беше цитирано изопачено – с твърдението, че той би бил приел дори името „Република Македония". Крайнодесните в Гърция изляха по негов адрес редица тиради на омразата, а на родния му остров Крит дори открито го заплашваха. В интервю за ДВ Данелис казва, че никога не е бил съгласен да приеме името „Република Македония", нито пък има намерение да стори занапред. Той обаче смята, че в сегашните разговори Гърция трябва да покаже готовност за компромиси.

Три компромисни предложения

Посредникът на ООН Нимиц е оптимист. „В Скопие има ново правителство, което демонстрира голям интерес да подхване въпроса. Според мен и гръцкото правителство разбира, че неговата външна политика в региона само ще спечели от намирането на решение", каза Нимиц. В интервю за гръцката държавна телевизия той все пак уточнява: „В сегашния дебат няма нищо изключително ново или магическо, позициите на двете страни са ни добре известни". Казано в прав текст: и на сегашните преговори в Ню Йорк на масата няма да се появи нито едно ново предложение, което досега не е било обсъждано. Това настройва скептично редица анализатори в Атина. Политологът Йоргос Цогопулос казва в интервю за ДВ, че не разбира извора на оптимизъм за сегашните преговори, доколкото според него и двете страни нямало да променят принципните си нагласи. „Вярно е, че вече го няма Груевски с неговите провокации, но това не означава, че неговият наследник ще тръгне да сменя името на страната", казва Цогопулос.

Атинският вестник Real News публикува новина, която досега никой не е опровергал. Според вестника, през идните дни Нимиц ще предложи три алтернативи за името на страната: Северна Македония, Горна Македония и Вардарска Македония. Последното име сякаш е най-приемливо за по-консервативните гърци, понеже „Вардар" не препраща към гръцката история. В момента се пита дали правителството на „Сириза" и Ципрас са готови да отидат на компромис, още повече, че коалиционните партньори от дясно-популистката партия АНЕЛ се обявяват категорично срещу всяко използване на името „Македония".

Лидерът на АНЕЛ Панос Каменос вчера излезе със свое собствено предложение: страната да се казва просто „Вардарска". „Всякакъв компромис, който съдържа думата „Македония" за Каменос е равносилен на политическо самоубийство", твърди Цогопулос. А ако АНЕЛ излезе от правителството, Ципрас ще изгуби мнозинството си в парламента – при това тъкмо в момент, в който според него Гърция може да бъде освободена от международния финансов надзор и да се върне на финансовите пазари.

Ципрас смята да подложи въпроса на гласуване в парламента

Независимо от всичко това и правителството в Атина е настроено оптимистично. След като в началото на седмицата парламентът прие новия пакет за икономии и реформи, правителствен представител неочаквано заяви, че се надява на следващото ключово гласуване да бъде решен и спорът за името. Формулата е избрано умно: Ципрас явно възнамерява да подложи въпроса на гласуване в парламента, а не на референдум. И навярно ще получи подкрепа от всички опозиционни партии. „Представителната демокрация си има правила, избраните народни представители трябва да поемат своята отговорност", казва Данелис. „Именно парламентът е мястото, където трябва да се води дебатът за намиране на компромис в спора за името."