САЩ не трябва да плащат за разрушените от Русия градове

Да се застави Русия самостоятелно да понесе отговорност за следвоенното възстановяване на разрушената по нейна вина Сирия е най-разумното за САЩ решение, твърди научният сътрудник от изследователския център Defense Priorities Даниел ДеПетрис в своя статия за USA Today. Според него, подкрепата на Сирия не само че не е отговорност за САЩ, но и не отговаря на интересите на страната.

Гражданската война в Сирия все още продължава, макар и преди няколко месеца да се разбра, че победата във войната остава за правителството на президента Башар Асад, пише научният сътрудник от изследователския център. Авторът отбелязва, че след три години военна „намеса“ в Сирия, Москва укрепи своите позиции в страната, но сега пред нея стои целя редица проблеми. Така Русия ще трябва да търси начин да реши проблемите на преселените сирийски бежанци, а също да финансира следвоенното възстановяване на Русия, което изисква влагането на значителни средства.

При това в Русия се надяват на помощ от страна на Вашингтон и вече обсъждат въпроса с европейските и американските колеги. ДеПетрис съветва администрацията на Тръмп вежливо да откаже на Путин, за да не сваля толкова значително бреме на плещите на Владимир Путин и да не насочва пари на данъкоплатците в страна, която не представлява интерес за националната сигурност на САЩ.

Според най-скромните оценки на ООН за възстановяването на Сирия ще са нужни не по-малко от 250 милиарда долара. На свой ред според оценките на световния детски благотворителен фонд World Vision, към 2020 г. войната е струвала на Сирия 1,3 трилиона. Възможно е Асад да е спечелил играта, но под негово ръководство се оказват градове в руини, разрушена икономика и медицина, национална армия, която напълно зависи от чуждестранните съюзници, а също така скърбящо и изтощено население, предаде Поглед Инфо. При това „Москва не може да вини никого за тази ужасна ситуация, освен самата себе си и своя съюзник Асад: три години безразборни бомбардировки на Москва доведоха и без това страшната хуманитарна криза в най-страшното бедствие на ХХI век“, твърди ДеПетрис.

По този начин на автора му се струват напълно обясними посещенията на руските чиновници в европейските столици, разговорите с американските колеги и действията в Съвета за сигурност на ООН. „Путин гледа на ситуацията, която е създал сам, но за която не може или няма да плаща“. Доналд Тръмп, вярно твърдящ, че възстановяването на по-конструктивния диалог с Москва отговаря на интересите на националната сигурност на САЩ, може да бъде склонен да използва за тази цел Сирия. Но, ако Москва е „стратегически конкурент на САЩ“, както се казва в стратегията за национална сигурност на страната, подобно решение може да стане погрешно.

ДеПетрис настоява, че най-разумно би било Русия да се застави самостоятелно да осигури следвоенното възстановяване на Сирия, защото на мястото на Вашингтон тя би сторила същото.

Освен това САЩ нямат никаква нужда да влагат във възстановяването на Сирия. Политиката на Вашингтон в Близкия изток трябва да има една-единствена цел – защита на американците и интересите на страната в региона. Такива интереси, според автора не са много: борбата срещу международния тероризъм, съдействието на дипломатическото решение на системните проблеми и привличане на регионалните правителства към отговорност за собствените им страни, а също така осигуряването на партньорства със страните-производителки на петрол. Наличният опит показва, че опитите да се направи нещо повече водят до неуспехи.

„Асад е безжалостен тиранин, който избива собствения си народ и разруши собствената си страна, за да остане на власт, но САЩ не носят отговорност за това. А сломената, ожесточена, недееспособна и относително бедна на енергийни ресурси Сирия не е особено важна или влиятелна страна в Близкия изток“, пише ДеПетрис. Той също така подчертава, че отделянето на средства за възстановяване на Сирия ще превърне руско-иранския проблем в американски. „Сирия е лош обект за инвестиции, както във финансов, така и в геополитически план“, твърди Де Петрис.