Руски нефт от Урал ще спасява закъсалия Иран

Недостигът на доставки от суров петрол за средиземноморския пазар, който ще се усети след 4 ноември, когато влязат в сила американските санкции срещу Иран, предвещава увеличаване на интереса от руския петрол от Урал. Това в крайна сметка ще доведе до засилване на морския трафик през Истанбул и Дарданелите, пише турският Daily Sabah.

Благодарение на механизма за доставка и плащане, ефектите от новите санкции за Иран започнаха да оказват влияние на пазара още на 20 септември. До тези изводи стигат в анализ за влиянието на иранското ембарго в района на проливите, подготвен от Изследователския център за енергийна политика към частния университет „Билкент“ в Анкара.

Трафикът на танкерите и закъсненията при придвижването им в проливите ще повишат разходите по преработката на нефта, който се предлага на средиземноморския пазар и така ще се повиши ценовият натиск върху самите петролни продукти на пазар, където и Турция е играч, предупреждават авторите.

От друга страна, пак по техни данни, не е възможно Организацията на държавите износителки на петрол (ОПЕК) да компенсира пропастта, която ще се отвори при доставките след влизане в сила на санкциите срещу Иран.

Саудитска Арабия изпраща своя петрол на азиатския пазар, където доминиращ играч е Китай, а Ирак - предимно на европейския и американския пазар.

Нещо повече, не се очаква в средно и дългосрочен план Саудитска Арабия да увеличи добива от своите нефтени полета по технически причини. Преценява се също, че и Ирак няма да успее да запълни отворената пропаст заради експортните възможности на Басра.

Още на 8 май американският президент Доналд Тръмп подписа заповед за нови санкции на Иран и за отмяна на ядрената сделка, придобила популярност като Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), който е в сила от 2015 година благодарение на обединените усилия на САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Русия, Германия и Европейския съюз.

Първият кръг от американски санкции, целящи се в автомобилния сектор и финансовите трансакции, беше възстановен на 6 август, а вторият кръг, който ще удари по търговията с ирански петрол и природен газ, стартира на 4 ноември. С този свой ход САЩ възнамеряват да блокират международните продажби на ирански суров петрол и природен газ.

Преди санкциите на САЩ и ООН да влязат в сила, дневно Иран търгува по 2.5 млн. барела, а по време на санкциите за периода 2013-2015 г. този обем беше между милион и милион и 200 000 барела на ден.След влизане в сила на СВПД и след като през юли 2015 г. ЕС се съгласи да облекчи наказателните мерки за Иран, ако той ограничи ядрения си капацитет, през 2016 г. иранският износ на суров петрол слабо се покачи и достигна до 1.9 млн. барела дневно.

През 2017 г. дори регистрира скок до 2.1 млн. барела дневно, по данни на ОПЕК.

В началото на 2018 г. този възходящ тренд продължи и през април на тази година стигна до 2.8 млн. барела дневно, но през септември продажбите на ирански суров петрол в чужбина значително спаднаха, достигайки дневно до 1.31 млн. барела, както сочи информация на Блумбърг, цитирана от изданието