Голяма Евразия: към нашето общо бъдеще

Нурлан Нигматулин, председател на Мажилиса на Парламента на Република Казахстан:

През есента столицата на Казахстан ще се превърне в място за важно събитие не само за нашата страна, но и за всички страни от Европа и Азия. На 23-24 септември 2019 г. в гр. Нур-Султан се проведе IV-та среща на председателите на парламентите на страните от Евразия на тема „Голяма Евразия: Диалог. Доверие. Партньорство”.

Темата, представена от Казахстан, отразява курса към развитие и засилване на взаимодействието между страните от Европа и Азия за формиране на безопасно и устойчиво развитие на територията на Евразия.

Евразия е като метален каркас на съвременния свят. Евразия е най-големият континент на територията, покриващ 65% от световното население, 75% от енергийните ресурси и 40% от световния БВП. В същото време различията на икономическите системи, огромният дисбаланс в равнището на развитие между отделните части на континента, както и нарастващата тенденция към регионализация, не ни позволяват да говорим за Евразия като за единен икономически субект.

Сегашното ниво на търговска и икономическа взаимозависимост изисква от всички по-тясно взаимодействие и съобразяване с интересите на страните от Евразия. Основното послание на Казахстан е да позиционира Евразия като платформа за тестване на принципно нов модел на партньорство, основан на съвместно, колективно решаване на възникващите противоречия между отделни държави, както и противодействие на общите предизвикателства.

Идеята за “евроазиатска интеграция” на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев бе обнародвана през 1994 г. и след като премина през редица етапи на развитие, намери своето прилагане в дейността на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) днес. Така, тази година се отбелязва 25-та годишнина от неговата инициатива за евроазиатска интеграция.

Впоследствие стратегическата инициатива за изграждане на партньорства в целия евроазиатски континент, предложена от Нурсултан Назарбаев, беше залегнала в декларацията от Астана на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 2010 г. Държавите-членки на Организацията обявиха своята ангажираност към принципа на обща и неделима евроатлантическа и евроазиатска общност. През 2015 г. в речта си от трибуната на Общото събрание на ООН първият президент на Казахстан представи идеята за създаване на „Голяма Евразия”, която предполага обединяване на Евразийския икономически съюз, Икономическия пояс на Пътя на коприната и Европейския съюз в един интеграционен проект.

Безпрецедентният проект на „Голямата Евразия” предвижда хармонизиране на работата на тези обединения и инициативи, включително либерализиране на търговските отношения между техните участници, съвместно развитие на транспортните коридори, диверсификация на енергийните маршрути, разширяване на инвестиционното сътрудничество и други въпроси на икономическото взаимодействие.

През април 2019 г. на заседанието на Втория форум за международно сътрудничество „Един пояс, един път“ в Пекин Нурсултан Назарбаев покани световната общност да създаде нова геополитическа реалност „Три Д”, което означава необходимост от създаване на „Три диалога”. Първият диалог засяга глобалното ниво - това е диалог между САЩ, Русия, Китай и Европейския съюз. Вторият диалог е необходим на равнището на Евразия, за да се обединят възможностите на Съвещанието за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Третият диалог е систематичен икономически диалог между Евразийския икономически съюз, Европейския съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия. Развитието на икономическото сътрудничество в такъв формат може, първо, да даде мощен тласък на развитието на нашите страни, растежа на икономиките и подобряването на благосъстоянието на гражданите. Второ, създаване на нови източници на диверсификация, засилване на конкурентоспособността, подобряване на бизнес климата и повишаване на инвестиционната привлекателност на държавите. Трето, да стане сигнал за засилване глобалната роля на „Голямата Евразия”.

Стартирането на горепосочените диалози е от общ интерес за всички страни в Европа и Азия и ще допринесе за формирането на взаимни връзки за устойчиво бъдеще на обединена Евразия. Затова основната цел на IV-та среща на председателите на парламентите на страните от Евразия е да установят пряк многостранен диалог между ръководителите на законодателните органи на Европа и Азия, както и ръководители на международни и междупарламентарни организации, за по-нататъшно задълбочаване и разширяване на взаимодействието и сътрудничеството в евразийското пространство.

Ролята на парламентите в идентифицирането на ключови насоки на политическото и икономическото развитие на държавите ще послужи като сериозна основа за търсене на общи точки за взаимодействие и на взаимно приемливи решения на регионално и континентално равнище. Основните елементи на дневния ред могат да бъдат:

- съгласуване на основните принципи на икономическото развитие на евразийското пространство. Тук ключовото условие е пълното разкриване на интеграционния потенциал на „Голямата Евразия“, включително чрез развитие на транспортна и транзитна инфраструктура, изграждане на взаимна търговия, разширяване на промишленото и иновационното сътрудничество;

- обсъждане на диалоговия алгоритъм чрез културни и хуманитарни връзки и развитие на междупарламентарното взаимодействие в евразийското пространство. Ако погледнем историята на събитието, трябва да отбележим, че инициаторите на този форум са Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация и Народното събрание на Република Корея. Предишните три срещи бяха проведени в Москва (април 2016 г.), Сеул (юни 2017 г.) и Анталия (октомври 2018 г.) и станаха ефективна платформа за обсъждане на актуални въпроси на сътрудничеството в интерес на устойчивото развитие и благосъстоянието на страните от Евразийския континент.

Форматът на участниците се разширява всяка година. В първата среща в Москва присъстваха делегации от 19 страни, в Сеул - 26 държави, в Турция - 38 страни. Сега за първи път в Казахстан ще се проведе международно парламентарно събитие от това ниво. На междупарламентарния форум в Нур-Султан са поканени ръководителите на парламенти от 84 страни от Европа и Азия и ръководителите на 16 международни и междупарламентарни организации.

В момента провеждаме голяма организационна и подготвителна работа. Към днешна дата парламентаристите от повече от 50 страни вече са потвърдили своето участие. Включително участие на ниво първи ръководители - от 43 страни. Всички 16 международни организации потвърдиха своето участие. Участието във форума на авторитетни парламентаристи от Европа и Азия ще позволи да се обменят мнения по актуални въпроси на съвременното развитие, както и да се получи визия и практически рецепти за лансиране на жизнеспособен модел за „общата печалба” за Евразия.

Резултатът от дискусията, надяваме се, трябва да бъде приемането на окончателния документ - Съвместната декларация на председателите - който отразява възгледите на парламентаристите за по-нататъшното развитие на Евразийския континент по пътя към общото ни бъдеще. Като цяло предстоящият форум ще допринесе за засилване на всеобхватното взаимодействие и сътрудничество в евразийското пространство, развитието на междупарламентарни контакти и партньорство.