Театърът – новата опозиция на Путин

Новото поле на отпора срещу Владимир Путин са ... сцените на най-титулуваните руски театри. Полицаи разгонват протестиращи пред посетителите на Мариинския театър в Санкт Петербург, а в прочутия Болшой театър се търкалят гранати – красноречив факт, че политическата реалност, явно достатъчно изострена, се разля и върху културата, пише „Гардиън“.

Последната постановка, на Мариинския театър, своеобразен културен пробив, е вдъхновена от многолюдните анти-Путин протести, залели големите руски градове преди президентските избори. Действието е центрирано върху демонстрацията в Москва, където напрежението ескалира и полицията бе принудена да озаптява недоволните и да арестува няколко опозиционни активисти и изявени блогъри – застъпници на свободата в родината им.

Така някогашните пищни костюми от царска Русия са заменени с полицейски униформи, гумени палки, каски и кожени якета. Операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски, разказваща за едноименния безскрупулен цар, възкачил се на престола с убийство, търпи тази модерна трансформация. Недоволните крепостници са превърнати в гладни работници, молещи самодържеца за хляб.

Снимки от генералната репетиция вече изтекоха в интернет, преди днешната премиера. Един от авторите на идеята, организирал също протести, описва сюжета като максимално близък до реалността.

Хрумването идва от Twitter, като малцина са очаквали, че консервативните театри и опери ще се превърнат в новото поприще на мечтата за „освобождаване“ на Русия от Путин и неговата желязна властова хватка. Още повече, че Валери Гергиев, директорът на театъра, е силен привърженик на президента и участва в  кампанията му, а Санкт Петербург е родното място на силния човек в Кремъл.

Финалът на постановка показва изрисувана със спрей врата на правителствена сграда. Там се чете „Хората искат промяна“ - основният слоган на кампанията за Русия без Путин.

Няма как най-прочутата оперна зала да не покаже последните социални катаклизми в страната, коментират анализатори.

Не липсват и гласове от другия полюс. Като например, че надали е удачно протестите за свобода и демократични реформи да се представят като архаичните молби за хляб, присъщи на отминала епоха. Режисьор е британецът Греъм Вик, който бе критикуван, че не познава достатъчно добре руската действителност.

„За разлика от Вик, ние сме свикнали с абсурдното съжителство на имперската и съветската системи, странния хибрид между КГБ и православната църква, така че не сме изненади, когато полицията гони хората“, пише в. „Ведомости“.

Болшой театър също има свой начин да представи актуалните сътресения в руското общество и железния юмрук на Путин. В постановката параноичният цар (Путин) е на смъртен одър, а синът му, неговото протеже (Медведев), носи iPad. Гардове в стил КГБ разчистват залата за пристигането на царя, който трябва да оглави парад по случай най-новата ракета „Топол – М“, любимият атрибут на Путин на чествания на Деня на Русия. Тук отново действието са развива на базата на стара пиеса.

„Може да вземеш която си искаш епоха в Русия и да я докараш в действителността. Това се случва в Русия  - едно и също нещо отново и отново“, разказва режисьорът Серебреников.