Задава ли се голяма война в Близкия изток?

Иранските ракетни удари по бази на Ирак, в които са разположени американски войници, поставят региона "на ръба на голяма война", смята политологът Фьодор Лукянов, цитиран в руското издание "Взгляд".

Техеран заяви, че нападенията са предприети в отговор на убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани в петък при въздушен удар на САЩ.

Руският експерт прогнозира, че американският президент Доналд Тръмп може "да се ограничи със също така ритуални действия и бойни викове или да вдигне градуса на възмездието". "Това е крайно хлъзгав път, когато все по-малко неща зависят от волята на един или друг политик", коментира Лукянов. Според него, "щом си глава на една страна хегемон с традиции агресивно да утвърждава своите интереси, на практика няма как да се задържиш извън войната".

Ударът на Техеран имаше главно геополитически ефект. Съзнателно бяха обстреляни обекти, където нямаше иракски, нито американски военни. Това даде на Тръмп възможност веднага да заяви, че "всичко е наред" и да получи "отсрочка", за да подготви по-премерен отговор на действията на иранците, пише в. "Росийская газета".

"Събитията около Иран демонстрираха на онези страни, които все още имат страстно желание да се сдобият с военни бази на САЩ на своя територия, че наличието им вече не е синоним на сигурност. По-скоро обратното", добавя московският официоз.

След ракетната атака президентът на САЩ се отказа от военна операция срещу Иран, но в отговор обяви нови икономически санкции срещу Ислямската република, пише "Росийская газета" в друг материал.

Според руския ежедневник "Тръмп нямаше да е Тръмп, ако не бе се опитал да използва създадената от него самия най-остра външнополитическа криза, откакто се намира в Белия дом, за изцяло вътрешнополитически цели и в контекста на предстоящите през ноември президентски избори в САЩ".

По думите на Тръмп "ракетите, изстреляни срещу нас и съюзниците ни миналата нощ, са били платени с пари, предоставени от предишната администрация" в Щатите, посочва изданието. То нарича и други критики, отправени от президента републиканец, "открит намек за външнополитическите пропуски на неговия предшественик Барак Обама" - демократ, чийто съпартиец се очаква да бъде основен съперник на Тръмп в предстоящите избори.

Нито през управлението на Обама, нито на друг някой президент след Франклин Рузвелт, през чийто мандат японците нападнаха Пърл Харбър, обаче военни бази на САЩ не са били нападани от друга държава. "Но непредсказуемият и слабо предвидим лидер на САЩ предпочете да премълчи това в обръщението си към нацията", допълва "Росийская газета".

"Кризата около Иран се насочи към военен сценарий", заявява в заглавие в. "Независимая газета".

"Иран обоснова последните си нападения с Устава на ООН, който дава право на самоотбрана. Няма обаче как да не забележим, че станалото поставя под голям въпрос суверенитета на Иран и правото му да води независима външна политика", се казва в коментара.

Иран притежава значителен военен потенциал и при желание би могъл да изстреля по американците не 20, а 200 ракети. Обаче не го направи, защото няма интерес конфликтът да ескалира сериозно, заявява пред в. "Комерсант" анализаторът Руслан Пухов.

Според наблюдателката Юлия Свешникова обаче Техеран няма да спре дотук, защото иска "не само да удари американски обекти, но да нанесе удар по гордостта на САЩ".

В самите Щати действията на Тръмп спрямо Иран предизвикват противоречиви оценки. Според анкета на Хъфингтън пост и Югав 43 на сто от американците подкрепят ликвидирането на генерал Сюлеймани, а 38 на сто са против. Четирийсет процента подкрепят общата иранска политика на държавния си глава, а против са 46 на сто. А почти половината жители на САЩ смятат, че Доналд Тръмп няма ясна стратегия в отношенията с Ислямската република, допълва "Комерсант".

Бъдещето на Близкия изток зависи от избирателите на Тръмп, пише в. "Известия". Според експерти на всекидневника развитието на ситуацията ще бъде до голяма степен повлияно от хода на предизборната надпревара и "от желанието на американския електорат да започне война".

Ако сега Вашингтон удари по Иран, ще започне мащабна война, която ще прекрои Близкия изток. Ако американците обаче "изтърпят" сегашната иранска атака, ще може да се избегне по-нататъшна ескалация на конфликта, смята ориенталистът академик Виталий Наумкин.

"Колкото и да е парадоксално, това ще отвори път към преговори между Вашингтон и Техеран. Иранците заявиха, че не желаят (да разговарят) с некомпетентното ръководство на САЩ, но могат да водят диалог по канали за свръзка с ограничен достъп - чрез Оман, Швейцария или чрез Русия", прогнозира експертът.