Спец по напояването стана премиер на Египет

Египетският президент Мохамед Морси избра малко известен и относително млад премиер на страната. Това е Хишам Кандил, досегашен воден министър, който отговаря за напояването. Кандил, относително непознат извън Египет, ще трябва да формира правителство и да остави името си в историята на страната.

Името му не бе в списъка с потенциалните кандидати за бъдещ премиер, който циркулираше в медиите преди решението на Морси. Най-спрягани фаворити за ключовия пост бяха бивши и настоящи управници на Централната банка на страната.

Анализатори вече реагираха скептично и с разочарование на номинацията, тъй като очакваха първият премиер на следреволюционен Египет да е известен икономист, коментира Ройтерс.

Кандил бе висш бюрократ и стана министър след падането на режима на Хосни Мубарак. В автобиографията си има докторат по напояване от Университета в Северна Каролина, САЩ.

Говорителят на Морси описа новия премиер като „независим патриот“. Кандил не е бил политически активен нито по време на предишния режим, нито по време на революцията.

Въпреки това се появиха спекулации, че Кандил е привърженик на ислямистите, първата политическа сила след изборите. Миналата година бъдещият премиер заяви в интервю за Ал Джазира, че не е бил филтриран в никаква ислямистка групировка. Пуснал брадата си дълга не по религиозни причини. 

Излъчен от партия „Мюсюлманско братство“, Мохамед Морси спечели историческите, но много оспорвани президентски избори, ставайки първият демократично избран президент на Египет. Той победи на балотажа бившия премиер и неофициален кандидат на военните Ахмад Шафик с 2% разлика. Морси встъпи в длъжност без парламент, чийто функции бяха иззети от военната хунта, и без определени конституционни правомощия.

Президентът ще може да съставя и да разтуря правителства, да ратифицира и отхвърля закони, както и да обявява война, но само с одобрението на Висшия военен съвет.

Египет, най-многолюдната страна в Арабския свят, трябва да решава не само политическите и институционалните проблеми на прехода си към демокрация. Революцията и кризата са изправили страната пред бюджетна криза и невъзможност да извършва плащанията си. Съпротивата срещу десетилетния режим на Хосни Мубарак изгони много от чуждестранните инвеститори и обезкръви икономиката. Ето защо финансисти очаква Кайро да потърси външен заем.