Азербайджан: Окупираният град Шуша, някога славен и красив, сега е самотен и осиротял

Обръщение на д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България, по случай годишнина на окупацията на град Шуша в района на Нагорни Карабах на Република Азербайджан

На 8 май, когато Европа гордо празнува победата над нацизма във Втората световна война, ние в Азербайджан оплакваме съдбата на красивия град Шуша в нашия регион Нагорни Карабах (Dağlıq Qarabağ), който беше окупиран от въоръжените сили на Армения през 1992 година.

Често наричан люлката на азербайджанската музика и култура и Перлата на Карабах, славата на Шуша се разпростира из цяла Централна Азия и Близкия изток. Град Шуша (предишно име е Панахабад („Градът на Панах“), основан от Панах Али хан през 1750 г., е столица на Карабахското ханство от средата на 18 век до 1822 година. През втората половина на XVIII век, Шуша, считан за исторически, културен и стратегически важен град на Азербайджан, придобива голяма популярност на световния пазар благодарение на своите килими, коприна, тъкани и порцеланови съдове. През 80-те години на XVIII век строителството на великолепните крепостни стени на града е завършено. През този период в града се появяват много занаятчийски квартали,а търговията стремително се развива. Търговците от Шуша поддържат отношения с Тебриз, Техеран, Исфахан, Истанбул, Багдад, Самарканд, Москва и други градове. В града са изсечени сребърни монети "Панахабади".

Поколения и поколения композитори, музиканти, художници и писатели от Шуша подаряват на този храм на културата титлата „Консерваторията на Кавказ“. Шуша беше дом на една от водещите школи на мугама, традиционния азербайджански жанр на вокално-инструментално изкуство. Музиката беше толкова преплетена в живота на хората на Шуша, че сред хората има добре известна поговорка „дори бебета плачат под ритъма на мугам в Карабах". Това е центърът на азербайджанската култура, който подари на света такива творци като Узеир Хаджибейов (1897-1961), авторът на първата опера в ислямския и тюркския свят), Бюлбюл (1885-1948), известен азербайджански тенор, който се обучава в „Ла Скала", основава изкуството на вокалната опера в Азербайджан), Садъхджан (1846-1902), азербайджански музикант), Хан Шушински (1901-1979), азербайджански ханенде, народен певец) и др.

Хуршидбану Натаван, дъщерята на Мехтигулу хан, последния владетел на Карабахското ханство (1806-1822), се счита за един от най-големите лирически поети на Азербайджан. Известна е като „Дъщерята на Хана“, Натаван влиза в историята като високо образована жена на възрожденска епоха на своето време, която говори няколко източни и европейски езика, създава много запомнящи се стихотворения и елегантни рисунки, изработва изящна декоративна бродерия и добре разбира музика. Според източници между Хуршидбану Натаван и известния френски писател Александър Дюма-баща, е имало истинско приятелство. По време на неговото пътуване в Карабахското ханство A.Дюма играе шах с азербайджанската поетеса Натаван. Резултатът от играта става много запомнящ се. Натаван поставя Дюма в мат.

Музиката не е единствената отличителна черта на този регион. Шушинските килими със своите ярки цветни дизайни, отглеждани местни карабахски коне, занаяти и древни джамии, дворци и забележителна архитектура на града привличат търговци и туристи от близо и далеч от векове. Благодарение на приноса си към културата на Азербайджан, град Шуша през 1977 г. е обявен за Държавен исторически и архитектурен резерват. В началото на XIX век - на 14 май 1805 г. между карабахския хан Ибрахим хан и главнокомандващия руските войски на Кавказ генерал Цицианов е подписан Курекчайският договор. По този начин Карабахското ханство влиза в състав на Руската империя и веднага се започва преселването на арменци тук, за да укрепи позицията на царизма в Карaбах.

Изминаха 28 години от окупацията на Шуша. В резултат на окупация самият град и 30 села на Шушински регион са унищожени, 195 невинни цивилни са убити, 165 са ранени, а 58 души изчезват безследно. Над 24000 жители на Шуша трябваше да избягат, за да спасят живота си. В рамките на целенасочената политика на Армения за унищожаване, разграбване, оскверняване и присвояване на културно-религиозно наследство на Азербайджан в окупираните територии, само в Шуша над 170 сгради със статут на архитектурен паметник, 160 културно-исторически паметника, джамии, редки ръкописите са унищожени и подложени на вандализъм или изкуствена промяна на външния им вид. „Комплексът „Имарат на Панах хан“ и библиотеката, Ханският дворец и Карвансараят, джамиите „Ашагъ Гьовхар ага" и „Саатлъ", мавзолеят на Вагиф, къщата на Натаван и много други са сред тях.

Армения, следвайки политиката на етническо прочистване, проведена в хода на окупацията на Шуша, в нарушение на задълженията си по международното хуманитарно право, продължава да унищожава градското азербайджанско наследство. Днес Шуша е самотно, осиротяло и измъчвано място. Около 4000 души са заселени незаконно в Шуша. Джамията „Юхаръ Гьовхар ага" („Джума"), построена по заповед на Гьовхар ага, дъщеря на карабахския владетел Ибрахим хан, "се възстановява" от арменците и се представя като персийска. Тези и още много факти свидетелстват за коварния план на окупиращата държава Шуша да бъде изтрита от съзнанието на следващите поколения като известен азербайджански град (снимките са приложени тук).

Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия. Редовните посещения на политическото ръководство на Армения в Шуша на 8 май „за провеждане на паради за празнуване“ на така наречения „Ден на победата“, толкова много напомнящ нацистката окупация на европейските градове през Втората световна война, е грозно напомняне на цивилизования свят за недопустимостта на политиката на омраза и ксенофобия, все още практикувана от Армения, страна партньор на Европейския съюз.

Международната общност е отговорна да гарантира стриктното спазване от Армения на нейните международни задължения и да изисква от тази държава да прекрати окупацията, както и да промени демографския, икономическия, социалния и културния характер на териториите на Азербайджан. Международната общност има това задължение пред вътрешно разселените лица в Азербайджан, наброяващи над 1 млн.