"Аз познавах Хитлер": съвременници разказват

Всички те са познавали Хитлер лично. Проговорили са за отношенията си с него чак към края на живота си. Ето какво е научил германският публицист Карл Хьофкес от разговорите си с десетки съвременници на Хитлер.

45 съвременници разказват за Хитлер: готвачки, камериери, гаулайтери, генерали, щурмбанфюрери, шофьори, актриси, домакини. Мнозина от тях едва през 1990-те години за пръв път събират кураж да говорят - пред германския публицист Карл Хьофкес, който е човекът, притежаващ най-големия филмов архив от времето на националсоциализма. Наскоро берлинското издателство Berlin Story Verlag публикува ново издание на разговорите на Хьофкес под заглавие „Аз познавах Хитлер“.

В рецензия за книгата в списание „Цицеро“ четем: „Хитлер е смятан за същинското олицетворение на злото в историята. А това влиза в противоречие с възхитата, която изпитват към него негови съратници и съвременници. И тъкмо с това историческата наука се мъчи вече отдавна. Като имаме предвид разрушителното му дело, как е възможно да се обясни феноменът Хитлер и неговата привлекателност за толкова много съвременници?“.

"Този необразован кръчмарски демагог, този фанатичен расист, този нарцистичен мегаломан"

Карл Хьофкес е разговарял с оцелели нацисти, с печалбари, кариеристи и наивници. И с твърде малко хора, които са прозрели истината. Да, в книгата има и такива, но в нито едно интервю не се чува: „Ние извършихме престъпления. Сбъркахме. Бях се подлъгал и застанах на грешната страна“, коментира в предговора си издателят на книгата Виланд Гибел. Всеки спомен, документиран в тази книга, потвърждава тезата на историка Иън Кършоу, пише Гибел и цитира световноизвестния британски учен, автор на двутомна биография на Хитлер, която е всепризнато стандартно произведение:

„Името на Хитлер с основание и за всички времена ще остане синоним за главния подпалвач на тоталната разруха на модерната цивилизация. Екстремната форма на лична власт, която придобива и упражнява този необразован кръчмарски демагог, този фанатичен расист, този нарцистичен мегаломан, самообявил се за спасител на нацията в една иначе модерна, икономически напреднала и култивирана държава, известна със своите мислители и поети, беше решаваща за ужасяващите събития през онези съдбовни 12 години“ (преводът е на редакцията - бел.ред.).

В сборника с интервюта със съвременници на Хитлер могат да се прочетат и доста познати неща - например за кулинарните му навици или за склонността му да удължава деня си до късно през нощта. Съставителят предупреждава още, че част от описанията звучат направо конфузно: „Например разказът на Маргарете Мителщрасер за това как е търкала (във ваната - бел.ред.) гърба на Ева Браун. Или пък спомените на Гретел Рьолофс за шницелите от целина на Хитлер. Или историята на Вили Шнайдер, който стоварил тежко кресло върху стъпалото на Хитлер. А Егон Хафщенгл разказва, че като дете много обичал заедно с Хитлер да си играе с електрическото влакче, защото „чичо Адолф“ можел да издава фантастични звучи. А майката на Егон разказва как един ден Хитлер се покачил на стол, наметнал си покривката от масата като тога и разиграл сцената как в детството си репетирал за римски сенатор.

Една от най-интересните събеседнички на Хьофкес се казва Елизабет Грюнбауер, по баща Поп. По време на интервюто през 1994 година тя вече е побеляла 88-годишна старица, но добре помни годините 1913-1914, когато младият Адолф Хитлер живеел под наем в бащиния ѝ дом в Мюнхен. В рецензия за книгата в списание „Фокус“ четем: „И съвсем естествено малката Елизабет, тогава на 8 години, редовно общувала с него. Любовта на Хитлер към децата била всеизвестна и той често позволявал на Елизабет и нейните приятелки да го закачат. (…) Тя разказва на Хьофкес най-вече какво си е говорел Хитлер с родителите ѝ. Те имали добро отношение към австриеца, който бил избягал в Германия, за да се укрие от австрийската военна служба. (…) В същото време младият мъж бил толкова словоохотлив, че понякога опъвал нервите на баща ѝ, който бил собственик на малко магазинче. Хитлер често се отбивал в магазинчето и надълго и нашироко споделял своите възгледи. Една от темите, по които Хитлер особено обичал да говори, била за евреите.“

Познавачите на Хитлеровата биография единодушно смятат, че Елизабет Грюнбауер всъщност дава най-ранните сведения за антисемитизма на Хитлер, който още преди Първата световна война говори за пропитото от „еврейщина“ австрийско общество и евреите като „експлоататори“. Именно затова Хитлер бил напуснал Австрия. „Той казваше, че евреите държат в ръцете си и борсата, и цяла Австрия. (…) Казваше, че експлоатират хората в Австрия. И че и в Германия не е по-различно.“

Това дава повод на германския историк Томас Вебер да анализира тъкмо ранния антисемитизъм на Хитлер и неговия произход. Вебер смята, че Хитлер става антисемит още във Виена, като в дъното е неговата антикапиталистическа нагласа. Редом с евреите Хитлер най-много мрази болшевиките, а след края на Първата световна война тези две омрази се превръщат в опасна смес, която упражнява все по-силно влияние върху нарастващия брой негови привърженици, обяснява Вебер.

Списание „Цицеро“ цитира по същата тема друг изследовател на Хитлер - Клаус Хант, автор на книгата „Хитлер: малко известните факти“. В рецензията между другото четем: „Прави впечатление колко малко са се занимавали досега изследователите с „непознатия Хитлер“ от първите му три десетилетия. (…) У него още отрано се появяват черти, които по-късно в своята пълнота и в наглед безграничния егоцентризъм на германския диктатор ще поставят особено характерен отпечатък върху късните му години. Егоцентризъм, който бързо се превръща в чувство за превъзходство и отново и отново избива в същински изблици на гняв и омраза.“

Рецензентите на книгата с интервюта със съвременници на Хитлер отбелязват многократно заслепението на тези хора. Както пише издателят Виланд Гибел: „Преклонението пред „фюрера“, този винаги мил към обкръжението си човек, остава живо в продължение на повече от 50 години у мнозина, които проговарят в тази книга“.

"Хитлер със сигурност имаше най-добрите планове, той имаше много силна рицарска нагласа"

Грете Рьолофс например казва: „Той със сигурност имаше добрата воля и най-добрите планове, това го вярвам. И всички го вярваха“. А Тила Мария фон Бело твърди: „Хитлер имаше много силна рицарска нагласа, вътрешна рицарска нагласа“. И още цитати:

Вилхелм Шнайдер: "Нямах абсолютно никаква представа за случващото се в концентрационните лагери".

Фриц Даргес, оберщурмбанфюрер и адютант на Хитлер: "Уверявам ви, че за пръв път чух името Аушвиц на 8 май 1945 година. Преди това не знаех нищо за това гигантско престъпление в концентрационните лагери".

Тобиас Порчи, есесовец: "Винаги съм бил хуманист. И бяха много учуден, когато след войната научих за концентрационните лагери".

„Не знаехме нищо за Аушвиц и изтребването на евреите“ - с тези добре известни клишета много германци десетилетия наред се опитват да избягат от историческата вина. Но в предговора на издателя Виланд Гибел се съдържат и исторически цитати, от които на човек му настръхва кожата. Например думите на Рудолф фон Рибентроп, офицер от танкова дивизия на SS и носител на „Железен кръст“, който след войната успешно влиза в бизнеса: „От около 30 метра отстреляхме няколко руснаци. Като зайци ги отстреляхме, докато бягаха надолу по склона. По едно време ни подмина един Т-34, върху който се бяха накачили пехотинци. Виждам още очите, лицата им, как гледат с ужас право в нашето дуло. Нямаше какво толкова да се церемоним, тези клетници бяха отписани. Някои от тях скочиха на земята, а ние ги прегазихме. Беше такова пъклено празненство, каквото не можете да си представите.“

"Ich traf Hitler": Die Interviews von Karl Höffkes mit Zeitzeugen, Berlin Story Verlag