13 юни 323 г. пр. Хр. Умира Александър Македонски - Юни 2021

На 13 юни 323 г. пр. Хр. във Вавилон умира един от най-големите военачалници в световната история - Александър ІII Македонски, син на Филип II.

За около 10 години Александър успява да покори земите от Балканите до Индия, да разруши Персийската империя, да сложи ръка на Египет и Месопотамия и да положи началото на цял нов период в историята на Източното Средиземноморие - елинизма.

Александър е роден през 356 г. Майка му - епирката Олимпиада, твърди, че истинският му баща не е Филип, а Зевс, и така създава божествен ореол около сина си.

Той наследява престола през 336 г. пр.Хр., когато Филип е убит по време на женитбата на дъщеря му Клеопатра с епирски вожд. След като бързо си гарантира контрола над Гърция, Александър поема към Персия. Начело на 40 000 войници през 334 г. той прекосява Хелеспонт (дн. Дарданели), разбива персите при река Граник и установява контрол над гръцките градове в Мала Азия.

През 333 г. той отново побеждава персите при Иса, след което поема към Египет. През 331 г. персийската империя е окончателно разгромена след битката при Гавгамела и Александър поставя ръка върху Асирия и Месопотамия.

В следващите няколко години армиите на Александър продължават похода в Бактрия, дн. Централна Азия, и достигат до Индия. Там обаче войските му се разбунтуват и завоевателят е принуден да поеме обратно. Малко след връщането си във Вавилон, който е обявил за столица на империята си, Александър умира.

Възникналата в резултат от завоеванията огромна държава се простирала от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия, включвайки и Петречието. На север тя частично се приближавала до Дунава и граничела с Черно море, на юг стигнала до Индийския океан, полуостров Арабия — в Азия, и включвала в себе си Египет, Либия и Киренайка — в Африка. По своята големина тя надвишавала персийската държава. Нейното население било разноплеменно и разноезично и се намирало на различни стъпала на икономическото развитие. Наред с високо развитите страни, като Гърция, Сирия и Финикия, Вавилония и Египет, в държавата на Александър Македонски влизали огромни територии, чието население едва започвало да преживява разпадането на първобитнообщинния строй. Стопанските и културните връзки между отделните области били нетрайни. Цялата монархия се задържала в подчинение само чрез силата на оръжието.

Александър не изменял обичайните за населението местни форми на управление. Той оставил и персийското административно деление на сатрапии, но обикновено ограничавал сатрапите, лишавайки ги от правото да командват войските и да завеждат финансите.

Реална опора на Александър била армията, чийто социален и етнически състав по време на източните походи се изменил значително — в нея имало малко воини-македонци, затова пък се увеличил броят на наемниците — гърци и от местното азиатско население. Александър организирал специален тридесетхиляден отряд от персийски юноши за обучаването им на македонското военно изкуство.

Александър вземал специални мерки за сближаване на неговите македонски и гръцки воини с местното население. В Суза бил организиран пищен брачен празник, по време на който били направени 10 000 сватби на македонски воини с персийки и жени от другите местни народности. Самият той също се оженил наведнъж за две персийски принцеси — за дъщерята на Дарий III и за дъщерята на неговия предшественик Артаксеркс III Ох. Женитбата за дъщерите на двамата предишни персийски царе трябвало допълнително да укрепи правото на Александър като техен наследник. Бактрийката Роксана също продължавала да си остава царица — жена на Александър, който по такъв начин официално имал три жени.

На своите велможи и пълководци той заповядал да се оженят за знатни персийки, бактрийки и согдийки. За един ден направили 80 сватби. С такива наивни мерки Александър се опитвал да слее ведно завоеватели и завоювани. Не трябва да се забравя, че за мнозина от гърците и македонците, в това число и за неговия знаменит учител Аристотел, всички завоювани от Александър народи били „варвари", роби по природа и т. н. Трябва да се признае, че Александър, възпитаник на Аристотел, след като се сблъскал с практическия проблем за укрепване на необятната му и разноплеменна държава, съумял да преодолее тази идеологическа ограниченост.

На търговските и стратегическите пътища Александър основавал нови градове и крепости със смесено гръко-македонско местно население. Той давал на жителите на тези градове определени привилегии. Това били опорни точки на властта му на завоюваните територии. Известни са случаи, когато Александър давал на градовете земя с местно селско население, за да го експлоатират гражданите. Висшите длъжности в неговата държава заемали представители както на македонската, така и на местната аристокрация. В новосъздадените градове живеели повече или по-малко привилегировани граждани. Монархията на Александър подкрепяли жреците от различните религии, към които царят се отнасял много благосклонно. При неговия двор се извършвали служби както на гръцките, така и на многобройните местни богове. Самият Александър, обявен на времето от египетските жреци за син на Амон, стремейки се да укрепи своята държава, все повече подчертавал, че е божество, и съобщил за това на гърците чрез съвета на Елинския съюз в Коринт, като желаел те също официално да го признаят за бог. Гръцките полиси изпълнили заповедта му. В Атина безсилният протест против този акт в иронична форма изразил върналият се по това време в града Демостен, като препоръчал на народното събрание да смята Александър, „ако той иска, за син на Зевс или също и на Посейдон".

В обширните простори на империята на Александър станало и ставало грандиозно преразпределяне на имуществата. Голяма част от персийската хазна, която преди била във вид на съкровища или се употребявала за военни и административни нужди, била пусната в търговско-стопански оборот. Засилили се търговските връзки, оживил се гражданският живот. Александър централизирал пускането на златни и сребърни монети и ги сечал в огромно количество, като поставил за основа атинската монетна система. В държавата на Александър се съчетавали източният и гръко-македонският опит. Но Гърция и Македония представлявали нищожна част от неговата монархия. Вместо „пренасяне на щастието от Азия в Гърция", към което призовавал в миналото Исократ, завоюването на Изтока от македонците и гърците довело до засилване на емиграцията на коренното гръцко население в завоюваните територии. Гърция и Македония се изправили пред опасността да се превърнат в периферия на новата източна монархия.

Против политиката на Александър назрявала опозиция и сред редовия състав на македонската част от неговата армия. В неголемия град Опис, който се намирал на изток от река Тигър, избухнало въстание. Когато Александър пристигнал в 324 г. пр. н. е. в Опис, за да обяви на разположената там армия, че изпраща с богати дарове в Македония престарелите и болни ветерани и изобщо всички, желаещи да се завърнат, воините устроили бунт. Те казвали, че всички ще заминат за Македония, а царят нека сам воюва с помощта на „баща си" Амон. Александър наказал със смърт няколко от най-активните от въстаналите воини. В резултат от последвалите преговори той бил принуден да пусне в родината около 10 000 воини и в още по-голяма степен да ползва услугите на персите.

В 323 г. пр. н. е. Александър пристигнал във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата държава, на кръстопътя на търговски и стратегически пътища. Този най-голям древноизточен град той направил своя столица. Тук през лятото на 323 г. пр. н. е. по време на пир Александър се почувствал зле и след няколкодневно боледуване, вероятно злокачествена треска, а възможно е и от отравяне, умрял на около 33-годишна възраст.