Белгия ще увеличи въглеродните си емисии и ще внася електроенергия, ако се откаже от АЕЦ

Планираният отказ на Белгия от атомна енергия до 2025 г. ще увеличи емисиите парникови газове в страната и вноса на електроенергия. Това предупреждава в свой доклад Федералното бюро за планиране (FPB) - независима публична организация, която разработва различни икономически, социални и екологични анализи.

Експертите на FPB посочват, че ядрената енергетика се очаква да осигури 35% от електроенергията на Белгия през 2023 година, но делът ще спадне до нула в началото на 2026 г., в резултат на което ще се увеличи производството на енергия от природен газ. Нейният дял в енергийния микс на страната се очаква да се увеличи от 19% през 2021 г. до 28% през 2023 г. и 56% до края на 2025 година.

В доклада се посочва, че се очаква емисиите на парникови газове да „нарастват систематично“ през 2023 и 2026 г. след спирането на АЕЦ в страната. Оценките показват, че свързаните с производството на електроенергия емисии през 2020 г. са с еквивалент от 78,2 милиона тона CO2, докато прогнозите за 2026 година са те да достигнат 94,7 милиона тона. В момента в Белгия има седем работещи реактора, разположени в две атомни централи, които осигуряват около половината от електроенергията на страната. През октомври 2020 г. управляващата коалиция заяви, че ще се придържа към плановете на своите предшественици да затвори АЕЦ през 2025 г., при условие че сигурността на доставките няма да бъде засегната.