Възможен ли е стадният имунитет срещу COVID-19?

Ако достатъчен брой хора се ваксинират срещу COVID-19, пандемията ще свърши. Така поне си представяхме нещата в началото на кризата с коронавируса. Хората, които не могат да се ваксинират поради някакви хронични заболявания или децата под 12 години, също биха били защитени, ако в тяхното обкръжение има достатъчно имунизирани. Но постижим ли е въобще стадният имунитет срещу COVID-19?

При други заболявания е факт

Срещу полиомиелита, известен още като детски паралич, в Европа например има действащ стаден имунитет. Европа дори бе обявена от СЗО още през 2002 година за зона, свободна от полиомиелит. За да се постигне стаден имунитет срещу това заболяване, е трябвало да се имунизират около 80 процента от населението. От германската Централа за здравна просвета обаче твърдят, че е изключително важно ваксинациите срещу детски паралич да продължат.

В части от Азия и Африка заболяването все още се среща. И ако то бъде пренесено от хора, които пристигат от тези региони, не е изключено да се появят нови огнища на зараза сред неваксинираните. Стадният имунитет не означава, че дадена болест е изкоренена напълно. „Нито пък това, че никой повече не може да се зарази, а по-скоро, че рискът от инфекция е намалял значително до някакво приемливо ниво“, обяснява професорът по клинична фармакология Торстен Лер.

И при COVID-19 е възможен масов имунитет, но регионално

Рано или късно в Германия ще бъде факт стадният имунитет срещу COVID, твърдят експертите. За тази цел около 85 процента от хората в страната трябва да са ваксинирани или да са изкарали болестта, казва за ДВ президентката на Германското дружество по имунология Кристине Фалк. През юли 2021 г. институтът „Роберт Кох“ обяви, че за да се овладее пандемията в Германия, трябва поне 85% от хората между 12 и 59 години, както и 90% от над 60-годишните да бъдат напълно ваксинирани срещу COVID-19.

Защитени срещу болестта са и хората, които са преболедували. А тези, които няма да се ваксинират, рискуват да се разболеят тежко – без значение на каква възраст са. Не бива да се подценява също и т.нар. Пост-COVID синдром - наличието на дълготрайни последици от заболяването, които могат да траят със седмици и месеци, предупреждава на свой ред Торстен Лер. Затова е желателно да се постигне стаден имунитет чрез масово ваксиниране, коментира имуноложката Кристине Фалк.

Дали е достатъчен дял на ваксинираните от около 70 процента, за да бъдат защитени неимунизираните, може да покаже например Дания, която до голяма степен отмени ограниченията, и в която досега са ваксинирани около 75 на сто от населението. В други части на света обаче делът на ваксинираните все още е много малък. Така например в страните с ниски доходи едва 2,3 на сто от населението е получило само по една доза от ваксината. А в Конго напълно ваксинирани срещу COVID-19 са само 0,04 процента от населението. Там, където има много нови инфекции, съществува и голям риск от появата на нови мутации на вируса. „Погледнато глобално, все още сме твърде далеч от такъв дял на ваксинираните, че вирусът никъде повече да не може да се разпространява“, казва Дирк Брокман от Хумболтовия университет в Берлин, който изследва различни пандемични модели. „Ако възникват нови варианти на вируса, срещу които ваксините не действат, ще трябва да бъдат разработени и нови ваксини. В този смисъл концепцията за глобална защита на цялото човечество е непостижима цел“, казва Брокман.

Ваксините предпазват от мутацията Делта

Засега одобрените в ЕС ваксини са ефективни срещу всички варианти, включително и срещу преобладаващия в момента вариант Делта. „Не очаквам появата на мутация, която да не се влияе от никакви ваксини. Това е крайно невероятно“, казва Кристине Фалк. Вирусът може да продължи да мутира, но поне имаме защита срещу дотук познатите негови варианти“, допълва имуноложката.

"Ваксинацията намалява рязко вероятността от заразяване. Освен това ваксинираният защитава онези хора от своето обкръжение, които по една или друга причина не могат да се ваксинират“, казва фармацевтът Торстен Лер. А имуноложката Фалк допълва: „Ваксините осигуряват много добра защита, а ако човек е изцяло имунизиран с две дози, той ще е добре защитен през тази есен и предстоящата зима.“ По-уязвими са хората с предишни заболявания или пациенти, които взимат медикаменти, потискащи имунната система, както и по-възрастните хора. За тях се препоръчва поставянето на трета доза от ваксината срещу COVID, посочва Фалк. Това се потвърждава впрочем и от първите изследвания по този въпрос на BioNTech/Pfizer, които показват: една трета доза, поставена от 7 до 9 месеца след втората, може не само да удължи, но и да засили имунната защита.

Автор: Катрин Весоловски