Германският "шнапс": едно време го смятаха за лекарство

През Средновековието хората смятали твърдия алкохол за лекарство - от 15 век той се предписва на пациентите в минимални дози. Първите забрани да се пие концентрат датират от 16 век. Какво се знае за германския "шнапс"?

"Твърдият" алкохол има две лица. Всички знаем до какви отрицателни последствия може да доведе той: най-вече защото е вид наркотик, който разрушава здравето и води до зависимост. Но алкохолът е и културен феномен. Тъкмо за употребата на концентрати като част от всекидневната германска култура разказва една изложба в Баварския национален музей в Мюнхен, която продължава до януари 2022.

Мнозина са чували думата „шнапс“. За българското ухо тя означава само едно: ракия. Но всъщност на немски обозначава всички концентрати. И произхожда от глагола „schnappen“ – „грабвам“ на български. Тези напитки, които човек „грабва“ за бързо изпиване, в Германия обикновено са дестилати без добавки с 40% алкохолно съдържание.

Как "шнапсът" стана част от германската култура

Думата „шнапс“ се разпространява чак през 19 век, но напитките имат много по-стара история в Германия. През Средновековието хората смятат твърдия алкохол за лекарство – още от 15 век той се предписва на пациентите в минимални дози. Употребата на алкохол до степен на силно опиянение и неадекватно поведение се налага малко по-късно. Косвено доказателство са първите забрани да се пият концентрати в празнични дни, които датират от 16 век.

„Препеченото вино“ (на немски Branntwein), както първоначално наричали шнапса, най-напред се правело само от зърнени храни, по-късно започнали да варят ракия и от картофи. Тази напитка била особено популярна сред селяните, още повече, че била по-евтина както от бирата, така и от истинското вино. Постепенно шнапсът се наложил като продукт, чиято умерена употреба повдига настроението и подобрява общуването в компания. Така твърдият алкохол се превръща в постоянен трапезен атрибут и във важен социален компонент.

Концентратите се наливат в различни съдове. В мюнхенската изложба могат да се разгледат повече от 60 различни вместилища, които отразяват културата на употребата на алкохол в течение на пет столетия. В странноприемниците и гостилниците наливали шнапса от бутилките в обикновени стъклени чаши. По отрупаните с ястия и напитки трапези на аристократите обаче можело да се видят съдове за алкохол във формата на кучета, свине или мечки, а понякога дори в еротични форми. Този вид посуда освен всичко друго служела и като тема на разговори и шеги между сътрапезниците. В изложбата е показана и най-старата дървена бутилка, открита в Германия.

Казаните за варене на шнапс за пръв път се споменават в Германия през 1507 година. Широко разпространение обаче те получават едва през 19 век. През 1830 година само в Прусия например са преброени около 17 хиляди казана. В северните германски региони шнапсът бил дестилиран обикновено от зърно или картофи, докато на юг по-масово се развило производството на ракии от вишни, ябълки, круши и сливи. Местните власти дори поощрявали засаждането на овощни дръвчета – не само, за да насърчават селското стопанство, но и заради акциза върху алкохола, който пълнел държавната хазна.

И до ден-днешен напитката „кирш“ е една от най-популярните ракии в Германия. Името е съкращение от Kirschwasser, което буквално означава „вишнева вода“. В днешно време повечето дестилационни (някогашните казани), където се вари плодова ракия, работят в Средна и Южна Германия.

Консумацията на концентрати намалява

Според статистиката, през 2020 година всеки десети германец е употребявал плодова ракия поне веднъж в месеца. По популярност плодовата ракия отстъпва на ликьорите със сметана и билки и се пие приблизително наравно с водката. Данните, събрани през 2019 година, сочат, че всеки жител на Германия над 18-годишна възраст употребява средно по пет литра твърд алкохол годишно. През последните 50 години обаче пиенето на концентрати постепенно намалява.

В цяла Германия алкохолни напитки с висока концентрация произвеждат около петдесетина големи предприятия. За сравнение: големите пивоварни са близо пет пъти повече, а частните винопроизводители – 240 пъти повече. Много производители на твърд алкохол търсят клиентелата си сред по-заможните купувачи и сред гурметата. Професионалните им организации твърдят, че уникалните регионални алкохолни напитки носят добри печалби дори в условията на пандемия.