Има червени линии в историческата комисия между София и Скопие

Декларациите с червените линии, приети от парламентите на България и Република Северна Македония, са създали проблем, защото са довели до политизиране на работата на съвместната историческа комисия, каза в интервю за радио Свободна Европа съпредседателят на комисията Драги Георгиев, предаде БТА.

"Има академични червени линии в работата на комисията, ние знаем точно докъде трябва да се спре и какво трябва да се обсъжда, докато декларациите, приети от двата парламента, само навредиха", каза той. Новият ентусиазъм според него се изразява по-скоро в динамиката в работата на историческата комисия, която ще има 6 вместо 5 съвместни заседания. "Виждам, че може би можем да помогнем, а как ще вървят нещата в разговорите в самата комисия е друг въпрос", смята Драги Георгиев.

По отношение на спорните въпроси в самата комисия, той изрази мнение, че България не може да бъде определена като "класическа фашистка държава, както можем да кажем за тогавашната фашистка Италия или нацистка Германия. "Можем да третираме България като пронацистка, профашистка страна, но България не е фашистка държава по това време. Според мен терминът, който може да се използва, който трябва да бъде дискутиран, отново не можем да го наложим с нашето решение, разбира се, е да се използват термини като окупация, инвазия и дори анексия, но не и терминът българска фашистка окупация", посочи отново мнението си по отношение на термина "българска фашистка окупация" съпредседателят на съвместната историческа комисия.

Драги Георгиев говори и за това защо историческата комисия не може да стигне до единна позиция по отношение на формулировката за съвместно честване на Гоце Делчев. "Българската страна смята, че е важно да се обърне внимание на историческия контекст по отношение на делото на Гоце Делчев, че той е роден в българско екзархийско семейство, че е завършил българско основно училище, че е завършил българската гимназия "Кирил и Методий" в Солун, че след това е учил в българската Военна академия, т.е. да се изтъкне образователният му и духовен български контекст. Че той е расъл в такъв контекст - това не е спорно за нашата историография, това са факти, от които ние не бягаме, но за тях това е основното, което трябва да се изтъкне. Ние смятаме, че в препоръката, която трябва да изпратим към двете правителства, трябва да се изтъкне защо Гоце Делчев е важен за двете общества. Коя е символиката на Гоце Делчев, защо той се отбелязва и в България и в Република Северна Македония. Ако се говори за идентичността му, за мен е много важно как дейността му влияе върху определена общност и на определена територия след смъртта му. Какъв е откликът на делото на Гоце Делчев, кое е значението му за тази среда, за този народ, важно е да се изтъкне какво е наследството му. Така че контекстът, в който е създаден Делчев, е ирелевантен", смята Драги Георгиев.

По отношение на другия спорен момент в работата на съвместната историческа комисия, този, свързан с разбирането на термина "обща история", Драги Георгиев посочи, че този термин се използва в Договора за приятелство от 2017 г. в частта за историческата комисия, без да има дефиниция за това какво се разбира под обща история и за това историците са влезли "в конфликт". "За тях (българските историци) това е история на един народ, тоест българския народ, която започва някъде в средата на девети век, според тях тогава има трайна етническа хомогенизация между дошлото от изток прабългарско население и славянското население, живеещо в този район, създава се българският народ и от тогава до 1944 г. е история на само един народ, тоест българския народ. Така че македонският народ, според възгледите на по-голямата част от българската историография, е създаден чрез инженерство на комунистическата партия на Македония и Югославия, Коминтерна и Тито. Веднага категорично отхвърлихме подобно определение на фразата "обща история" и дори настояхме с колеги да обърнем специално внимание на този термин, да дефинираме какво означава обща история, но то беше отхвърлено от нашите български колеги и сега изразът обща история остава една от пречките в дефинирането на някои препоръки, както в учебниците, така и за общо честване", посочи Драги Георгиев.