Мистериозният случай с липсващите руски изтребители в Украйна

Преди нахлуването на Русия в Украйна, американското разузнаване предсказваше ожесточена атака от Москва, която бързо ще мобилизира огромната руска бойна авиация, за да доминира в небето над Украйна, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Но първите шест дни объркаха тези очаквания и вместо това видяхме как Москва действа много по-деликатно с въздушните си сили, дотолкова, че официалните лица на САЩ не могат да обяснят точно какво движи очевидното нежелание за риск на Русия. „Те не са непременно готови да поемате големи рискове със собствените си самолети и собствените си пилоти“, каза пред "Ройтерс" висш служител на отбраната на САЩ, пожелал анонимност. Силно превъзхождани от руските военни по отношение на численост и огнева мощ, собствените военновъздушни сили на Украйна все още летят и нейната противовъздушна отбрана все още се смята за жизнеспособна – факт, който обърква военните експерти.

След началото на войната на 24 февруари анализаторите очакваха руската армия да се опита незабавно да унищожи военновъздушните сили и противовъздушната отбрана на Украйна. Това би било „логичната и широко очаквана следваща стъпка, както се вижда в почти всеки военен конфликт от 1938 г. насам“, пише лондонският мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI) в Лондон. Вместо това изтребителите на украинските военновъздушни сили все още извършват отбранителни противовъздушни и наземни атаки. Русия все още лети през оспорвано въздушно пространство.

Украинските войски с ракети земя-въздух са в състояние да заплашват руските самолети и да създават риск за руските пилоти, които се опитват да подкрепят сухопътните сили. „Има много неща, които те правят, които са объркващи“, каза Роб Лий, руски военен специалист от Изследователския институт за външна политика. Той смяташе, че началото на войната ще бъде с „максимално използване на сила“. "Защото всеки ден, в който войната продължава, има по-висока цена и рискът се увеличава. А те не правят това и просто е наистина трудно да се обясни поради някаква реалистична причина."

Объркването относно това как Русия е използвала своите военновъздушни сили идва, когато администрацията на президента Джо Байдън отхвърля призивите на Киев за зона, забранена за полети, която може да привлече САЩ директно в конфликт с Русия, чиито планове за нейните военновъздушни сили са неясни. Военните експерти виждат доказателства за липса на координация на руските военновъздушни сили с формирования на сухопътни войски, като множество руски колони от войски са изпратени извън обсега на собственото им въздушно покритие. Това прави руските войници уязвими за атака от украински сили, включително тези, които бяха наскоро оборудвани с турски дронове и американски и британски противотанкови ракети.

Дейвид Дептула, пенсиониран генерал с три звезди от военновъздушните сили на САЩ, който някога командваше зоната, забранена за полети над Северен Ирак, каза, че е изненадан, че Русия не е работила по-усилено, за да установи господство във въздуха от самото начало. „Руснаците откриват, че координирането на операции в няколко зони не е лесно“, каза Дептула пред "Ройтерс". "И че не са толкова добри, колкото предполагаха, че са." Докато руснаците се представят по-слабо, украинската армия надхвърля очакванията досега. Опитът на Украйна от последните осем години на битки с подкрепяните от Русия сепаратистки сили на изток беше доминиран от статична окопна война в стил Първата световна война.

За разлика от тях руските сили придобиха боен опит в Сирия, където се намесиха на страната на президента Башар ал Асад и демонстрираха известна способност да синхронизират наземните маневри с пилотирани самолети и дронове.

Способността на Украйна да продължи да лети със своите ВВС е видима демонстрация на устойчивостта на страната пред атаката и подсилва морала както на собствените военни, така и на народа на Украйна, казват експерти. Това също доведе до митологизиране на украинските военновъздушни сили, включително история за украински реактивен изтребител, за който се твърди, че е свалил сам шест руски самолета, наречен онлайн „Призракът на Киев“. Проверка на фактите от "Ройтерс" показа как клип от видеоиграта Digital Combat Simulator е бил пуснат онлайн с подменена информация, за да се твърди, че това е истински украински изтребител, свалящ руски самолет. Съединените щати изчисляват, че Русия използва малко над 75 самолета при инвазията си в Украйна, каза високопоставен американски служител.

Преди инвазията официални лица изчислиха, че Русия потенциално е подготвила стотици от хилядите самолети в своите военновъздушни сили за мисия в Украйна. Въпреки това висшият служител на САЩ във вторник отказа да прецени колко руски бойни самолети, включително ударни хеликоптери, може да са все още на разположение и извън Украйна. И двете страни понасят загуби. „Имаме индикации, че те са загубили някои самолети, но същото важи и за украинците“, каза служителят. "Въздушното пространство е активно оспорвано всеки ден."

Липса на боеприпаси и увереност

След началото на бойните действия, приблизително 300-те модерни бойни самолета, които руските ВВС са позиционирали в лесен обсег на основните контактни зони в Северна, Източна и Южна Украйна, изглежда до голяма степен са останали на земята през първите четири дни на инвазията. Има няколко фактора, които могат да допринесат за липсата на руската способност за постигане и използване на превъзходство във въздуха, въпреки огромните им предимства по отношение на броя на самолетите, възможностите на оборудването и средствата, като AWACS в сравнение с украинските сили. Първият е ограничените количества доставяни по въздуха прецизни боеприпаси (PGM).

По време на бойни операции над Сирия само флотът от Су-34 редовно е използвал PGM и дори тези специализирани самолети редовно прибягват до неуправляеми бомбени и ракетни атаки. Това не само показва много ограничено запознаване с PGM сред повечето руски бойни екипажи, но също така подсилва широко приетата теория, че руските въздушни запаси от PGM са много ограничени.

Годините на бойни операции в Сирия допълнително са изчерпали този запас и може да означават, че по-голямата част от 300-те бойни самолета с фиксирано крило, натрупани около Украйна, имат само неуправляеми бомби и ракети, които да използват за наземни нападения. Това, съчетано с липсата на насочващи модули за откриване и идентифициране на цели на бойното поле от безопасно разстояние, означава, че капацитетът на пилотите да предоставят близка въздушна подкрепа за своите сили е ограничен. Ръководството на ВВС може да не желае да ангажира по-голямата част от потенциалната си ударна мощ срещу украинските войски, преди да бъде дадено политическо одобрение за използване на неуправляеми боеприпаси за бомбардиране на градски райони.

Тази безразборна форма на въздушна атака беше стандартна практика за операциите на руските и сирийските военновъздушни сили над Алепо и Хомс и за съжаление вероятно ще бъде използвана от VKS над Украйна през следващите дни. Липсата на PGM обаче не е достатъчно обяснение за цялостната липса на активност - руските ВВС също така разполагат с около 80 модерни и способни Су-35С за превъзходство във въздуха и 110 многоцелеви изтребителя Су-30SM(2). Друго потенциално обяснение е, че руските ВВС не са уверени в способността си да действат безопасно на мащабни бойни зони заедно с руските наземни ракетни войски (SAM), управлявани от Сухопътните войски. Инцидентите с приятелски огън от наземни SAM са проблем както за западните, така и за руските военновъздушни сили в множество конфликти от 1990 г. насам. Управлението на съвместни зони за бой изисква тясно сътрудничество между службите, отлична комуникация и редовно обучение.

Досега руските сили показаха изключително слаба координация във всички области, от основни логистични задачи до координация на въздушните атаки с дейността на сухопътните войски и организиране на прикритие на ПВО за колони в движение. Русия може да се колебае да се ангажира с мащабни бойни операции, които биха показали пропастта между външните възприятия и реалността на способностите на нейната бойна авиация. Последният фактор, който трябва да се вземе предвид, е относително ниският брой летателни часове, които руските получават всяка година в сравнение с повечето от техните западни колеги. Въпреки че е трудно да се намерят точни числа за всяко звено, периодичните руски официални изявления предполагат средно 100–120 часа годишно за ВВС като цяло.

Пилотите на изтребители на САЩ и Великобритания често се оплакват, че имат проблем да поддържат бойна готовност с около 180–240 летателни часове годишно, достъп до модерни симулатори за допълнително обучение и по-добра ергономия на пилотската кабина и интерфейси на оръжието от техните руски колеги. Може да се окаже, че въпреки впечатляващата програма за модернизация, която е видяла придобиването на около 350 нови модерни бойни самолета през последното десетилетие, руските пилоти не могат ефективно да използват много от теоретичните възможности на своите самолети в сложната и оспорвана въздушна среда на Украйна.