Как да разпознаваме манипулирани снимки

В социалните мрежи, в блогове, в сайтове се появяват все повече снимки, които не са верифицирани. Как да познаем кои са истински и кои - не? Следвайте тези съвети, за да разберете дали някоя снимка е манипулирана.

Снимките често са най-красноречивото доказателство за дадено събитие. Изображенията се превръщат в решаващ фактор за достоверността особено на онези истории, които на пръв поглед изглеждат невероятни. Така например пожарът в Нотр Дам можеше да се окаже просто слух в Туитър, ако стряскащите кадри на горящата катедрала не бяха разпространени по социалните мрежи и медиите.

Но в много случаи хора се опитват да използват стари, манипулирани или напълно изфабрикувани изображения, за да докажат тезата си или да привлекат вниманието. Подобни манипулирани снимки се появяваха във връзка с пандемията. Има такива изображения и във връзка с войната в Украйна. Да си спомним и за един сюжет с манипулирана снимка от България: един кадър от Пловдив, заснет през 2011 година, разбуни духовете в Дортмунд няколко години по-късно. През 2018 започна да се разпространява из блогове и в социалните мрежи, но с грешно описание. Под снимката пишеше, че показва проблемен дортмундски квартал. На следващите редове даваме няколко съвета как да разпознавате манипулирани снимки.

С помощта на софтуерите за обработка на изображенията манипулирането на снимки се превръща в много лесна задача. Ако се съмнявате в достоверността на дадена снимка, е важно да откриете произхода ѝ. Бърз метод за това е обратното търсене, с помощта на което всеки интернет потребител може да провери дали същото изображение вече е било публикувано в мрежата и ако е така - кога и къде точно.

Сайтове за обратно търсене

Един пример: след земетресение в Пакистан потребители публикуват снимки в социалните мрежи. Всеки може да ги свали и да ги свери чрез опцията за обратно търсене. Също може да копира URL-а и да го постави в търсачка с подобна опция, която да му покаже къде и кога конкретно изображение вече е било публикувано в мрежата. По този начин може да се съпостави локацията и времето и да се разбере дали те съвпадат с въпросното събитие. В същото време може да се провери и дали снимките са манипулирани или преработвани. Кои сайтове предлагат обратно търсене на снимки?

Обратно търсене на изображения в Google: Това е най-известният инструмент, който има две основни предимства: благодарение на своя обхват и популярност, Google създава огромна база данни през годините. Друго предимство е, че Google работи с интегрирано разпознаване на лица. Това улеснява намирането на снимки, които показват хора. Освен това Google може да сортира изображения според техния размер. Полезна възможност, когато искате да увеличите изображение, за да видите подробности.

Yandex и TinEye: тези два инструмента са добри алтернативи. Никога не трябва да разчитате само на един инструмент. Yandex е руска алтернатива на Google и може да даде различни, а понякога дори по-добри резултати от Google. Особено когато става дума за руски снимки.

Голямото предимство на TinEye е, че инструментът сортира резултатите по дата. Това е най-лесният начин да разберете кога е качено дадено изображение. Въпреки това TinEye не може да покаже кога снимката е била споделена за първи път във Фейсбук, Инстаграм или Месинджър услуги, а само кога е публикувана в уебсайт или в Туитър.

Има и инструмент, който комбинира всички подходящи търсачки и може да бъде инсталиран като плъгин към интернет браузъра: InViD / WeVerify. Плъгинът предлага допълнителни функции, които са много полезни при проверка на изображенията: лупа за изображения, анализ на метаданни (ако има такива) и редица инструменти за проследяване.

ДВ провери няколко популярни снимки

През май 2021 използвахме обратното търсене, за да разберем дали снимки от напрежението на границата между Израел и Газа са стари или манипулирани. Намерихме примери и за двете.

Една от снимките показва палестинско момче, което седи в развалините на разрушени сгради. Местоположението на снимката не е манипулирано, но тя не е от 2021-а, а от 19 октомври 2014 според снимковата агенция Getty Images. Оттогава снимката погрешно е използвана в различни медии и социални мрежи, за да илюстрира въздушни атаки над Сирия.

Съществуват и случаи, в които реални снимки са редактирани с програми като Photoshop, за да представят различна история. В такъв случай може да се направи снимков анализ чрез софтуери като Forensically и Foto Forensics. Най-често използваната функция на Forensically се нарича анализ на шума. Чрез нея може да се види промяната в плътността на пикселите. Ако една снимка бъде преправена, е почти невъзможно да се постигне същата плътност на пикселите, както при оригиналната снимка.

С тази функция проверихме предполагаемото "пътуване във времето" на Грета Тунберг - изображение, което доби популярност през ноември 2019 година. Снимката, направена през 1898, показва три деца, работещи в канадска златна мина. Кристин Кинси, специалист по дигитални и визуални материали от Вашингтонския университет, тогава стига до заключението, че архивната снимка е на момиче, което случайно изглежда точно като Тунберг.

Ако се съмнявате - не споделяйте!

Не само снимките, но и скрийншотът (снимка на екрана) може да бъде манипулиран. През декември се разпространи скрийншот от статия на Дойче Веле, която уж разказва как хиляди противници на ваксините се целуват публично в Германия по време на демонстрация срещу мерките. Споделеният кадър всъщност е стар и е от Чили, подобна статия в ДВ не е била публикувана, а скрийншотът е бил манипулиран. Същото се отнася и за скрийншотове от публикации в социалните мрежи, които също могат да бъдат фалшифицирани за минути.

Нито един от посочените софтуери обаче не е перфектен. Затова е добре да се използват няколко търсачки или различни програми за проверка. Ако се съмнявате в истинността на някоя снимка, използвайте програма за верифициране, но потърсете и допълнителна информация за събитията около изображението.

Ако една история е твърде хубава, то е много вероятно да не е истина. Ако се съмнявате, просто избягвайте да споделяте снимки, чиято автентичност не сте проверили. В противен случай принадлежите към групата на онези, които сами са попаднали в капана на фалшивите новини.