"Руските храни и лекарства не стават за нищо": две жени от Луганск разказват

Недостиг на средства, гонения, терор и сплашване - с това се сблъскват украинците, живеещи в окупираните райони на Луганска област. Налага им се да се подчиняват на правилата, наложени от руските военни. Ето какво разказват две жени за живота си в новите условия.

"Най-активните ги превъзпитават"

Александра, жителка на селище близо до Сватово: "Окупаторите дойдоха в селището ни в началото на март. Реакциите на местните хора не бяха еднозначни - някои истински се радваха, на други им беше безразлично кой е на власт, трети се съпротивяваха, макар да не биваше да се противоречи - знаехме, че в съседни градове са стреляли срещу протестиращите. А най-активните от тях (протестиращите - б.ред.) ги затваряли в подземия - да ги "превъзпитават".

В средата на март изчезнаха мобилните връзки, при това на всички оператори. И интернетът спря, но хората намираха някакъв начин за връзка. Накараха ни да си прехвърлим часовниците на руското време, но аз засега не съм го направила.

Още от първите дни на окупацията хората започнаха да изкупуват всичко от магазините, нямаше нито хляб, нито брашно. Освен това военните забраниха да се излага за продан украинска продукция - само стоки от т.нар. ЛНР и ДНР и от Русия. А ние тук сме свикнали с нашите украински стоки, както и с медикаментите - качеството на руските е по-ниско, а цените са по-високи, хората се оплакват, че тези лекарства не дават нужния ефект.

Всичко поскъпна почти два пъти. Не достигат нито канцеларските, нито хигиенните материали. Тук живеят предимно пенсионери, които вече нямат никакви пари - те получават пенсиите си по пощата, което за последен път се е случвало през февруари преди началото на войната. Хората оцеляха благодарение на запасите си от зеленчуци и консервите, а някои гладуваха. След като започнаха да обработват документите за руски пенсии, продавачката в магазина започна да дава продукти назаем. Банковата система не работи, да изтеглиш пари в брой или да платиш с карта е просто невъзможно. Селяните започнаха да разпродават всичко, което им е в повече - картофи, яйца. Всички са наясно, че лятото ще е тежко - нивите са минирани, няма как да се засее. В Сватово навсякъде има опашки - пред колите, които продават нещо, пред банките, пред аптеките. Всичко това напомня на Съветския съюз.

Младите хора или са заминали, или се опитват да заминат. Засега е възможно да се замине само за Русия. Ако целта е Украйна - само през Русия, Естония или Латвия, после през Литва, Полша и тогава вече у дома. Мнозина принудително са заминали зад граница, защото тук насилствено взимат в армията на т.нар. ЛНР. Който не е заминал, се укрива.

На учителите им поставиха ултиматум - или да преподават по руската програма, или да напуснат. На децата пък казаха, че постепенно ще се минава на обучение на руски. Иззеха всички учебници по история на Украйна, обстреляха новата, още недовършена украинска църква. Съсипаха иконите, много от които са откраднати."

"Заплати няма, парите свършват, не знаем какво ще стане"

Ана, жителка на село близо до Старобелск: "Нашето село е окупирано от средата на март. Военните веднага започнаха да обикалят къщите и да проверяват дали някой се крие. Не са много и не тероризират местните, но се опитвам да ги избягвам - не искам да контактувам с тях. Навсякъде са сложили контролни пунктове, проверяват паспортите.

Въпреки окупацията повечето хора останаха тук. Половината жители на селото са проукраински настроени, другите се "преориентираха". Даже имаше желаещи да постъпят в армията на т.нар. ЛНР. Но настроението е общо взето следното: все едно кой е на власт, важното е да не стрелят.

По телевизията има само руски и лугански програми, радиото е на т.нар. ЛНР. Наскоро забраниха Фейсбук, сега го използват с помощта на VPN-връзка - това е единственият канал за връзка с външния свят. Цените са просто ужасни, даже в сравнение с Луганск, откъдето основно карат стоката - всичко е поскъпнало с 20-30 процента. Може да се плаща и с гривни, и с рубли. Магазините вече са пълни, но качеството на стоките не е особено добро. Някои са направо долнопробни - например хлябът или сладоледът. Същото е и с лекарствата. Хората буквално се избиват за последните украински медикаменти, тъй като руските не са ефективни. Газът и електроенергията са си все така много евтини, но токът постоянно спира - понякога и за цяло денонощие.

В магазините изобщо не може да се плаща с карти, а хората нямат пари в брой, защото нито един банкомат не работи. Когато в магазина временно можеше да се плаща с карта, хората взеха всичко, което можаха да намерят - от лопатите до бельото и чорапите, за да похарчат парите си за нещо. Тъй като ни наплашиха, че те просто ще изгорят в украинските карти.

Работа просто няма. И преди беше трудно да се намери, а сега е просто нереално. Заради липсата на работа хората заминават за Русия, понеже оттук не може да се замине никъде другаде. Семейството ни остана без доходи, парите ни вече свършват. Просто не знаем какво ще правим.

*Имената са променени от редакцията поради съображения за сигурност

Автор: Анастасия Шепелева