Мариупол - градът на руския позор

Най-мрачната глава в историята на пристанищния град Мариупол e на път да приключи тези дни. След почти тримесечна съпротива, украинските бойци напуснаха металургичния комбинат "Азовстал". Рекорд на съпротивата в руската война срещу Украйна, започнала с анексията на Крим. По-дълго беше защитавано само летището в Донецк през 2014 и 2015 година. Ситуацията в Мариупол обаче беше по-тежка - Киев така и не можа да помогне с военна сила на обсадените си части.

Някои украински бойци напуснаха бункерите под самия стоманодобивен завод, други бяха изнесени на носилки, а трети останаха вътре, за да напуснат последни. Или за да умрат. Надеждата на онези, избрали пленничеството, е да бъдат разменени с руски войници, които украинската армия държи. Трудно е да се предвиди дали това ще се увенчае с успех. Москва очевидно не бърза и използва украинците за унизителната си пропаганда.

Мариупол - името на града на брега на Азовско море днес е славно по целия свят. То ще остане записано в първите страници на историята на тази брутална война на унищожението. Това бе първият голям град в страната, напълно разрушен от руската армия – систематично и без оглед на жертвите сред цивилните. Той бързо бе обкръжен, но не се предаде.

Мариупол се превърна в модел за самоутвърдителната воля на Украйна. Той е единственият голям град в окупираната Южна Украйна, който оказа жестока съпротива срещу агресора. Нещо, върху което Киев ще трябва да се замисли.

Точният брой на загиналите в града, в който преди войната живееха около половин милион души, все още не е ясен. Опасенията са, че може да достигне десетки хиляди. След седмиците на непрестанен обстрел почти не остана непокътната жилищна сграда. И несъмнено всичко това е свързано с военни престъпления.

Защо Русия атакува Мариупол така брутално?

Още от първия ден на войната Мариупол, заедно с Харков и Киев, бе един от трите града, за които се водеха най-ожесточените боеве. Защо точно той?

На първо място заради стратегическото му значение. Мариупол е важно търговско пристанище и вторият най-голям промишлен център в Донбас след Донецк. През пролетта на 2014 г. го сполетя съдбата на Донецк и Луганск, след като за няколко седмици беше окупиран от проруските сепаратисти. После бързо беше освободен от украинската армия. Оттогава насам фронтовата линия се намира на няколко километра от града.

Двата местни индустриални гиганта - "Азовстал" и металургичният завод "Илич" - продължиха производството си.

В продължение на осем години жителите на Мариупол живееха върху буре с барут. Ако изключим нападението от януари 2015 г., при което загинаха повече от 30 души, градът бе пощаден от допълнителни жертви и разрушения. През този период Мариупол се превърна в център на рускоезичния, но по украински мислещ Донбас.

Синьо-жълтото знаме беше трън в очите на онези, които желаеха да видят Мариупол като част от регионите, окупирани от Русия с помощта на сепаратистите. В това се крият и причините за особената жестокост, която руската армия прояви тук. Роля несъмнено изигра и местоположението на града, който попада на сухопътния път на Русия към анексирания Крим. Създаването на подобна връзка очевидно бе една от целите на Кремъл във войната.

Друга много важна причина бе, че щабът на полкът Азов, основан от радикални националисти, се намираше в Мариупол. Именно те изиграха решаващата роля за освобождението на града през 2014 година. Съществуването на батальона - малка, но много добре подготвена и въоръжена част на украинската национална гвардия - от години е основна тема на руската пропаганда. След като "денацификацията" беше обявена като официална цел, Кремъл се опита да унищожи всички, за които твърдеше, че са "нацисти".

Съд за руските военнопрестъпници – в Мариупол?

Цената, която Мариупол трябваше да плати, е непоносима и възмутителна. В световната история той ще остане като един от градовете, напълно разрушени от война. Битката за него ще се запомни още и с шокиращия обстрел на родилния дом, от който бяха изнесени окървавени майки, както и с бомбардировката на театъра, в чието мазе цивилни, потърсили убежище, загубиха живота си. Тези образи няма никога да бъдат забравени и изтрити от паметта на човечеството. Мариупол се превърна в град на руския срам.

Но окупацията от руските войски не слага точка на украинската история на града. Точно както азовската стомана ще се лее отново, украинското знаме също един ден отново ще се вее там.

Най-мрачната глава в историята на Мариупол ще бъде окончателно затворена едва след като военнопрестъпниците, отговорни за бруталното превземане на града, бъдат изправени пред съда. Вече се чуват гласове, призоваващи за международен трибунал. Не в Хага, ами в Мариупол. Има предостатъчно свидетели на престъпленията на руските части в Украйна.

Автор: Роман Гончаренко