Държава извършва радикални конституционни промени

На 5 юни народът на Казахстан ще отиде до избирателните урни, за да гласува промени в Конституцията. Промените са много – засягат близо една трета от основния закон. Целта е да се извърши промяна от „супер президентска“ република към „президентска“. Ще бъдат дадени обаче и повече права на местната власт. Това може да се тълкува и като първа, макар и много далечна крачка, към парламентарна република.

Новата конституция на Казахстан е приета на 30 август 1995 г. От тогава до днес тя е променяна 5 пъти. Те са се отнасяли до сроковете и функциите на президента на страната, както и правомощията на парламента.

„Предстоящата конституционна реформа е важна крачка в реализирането на президентската програма и политическите реформи. Проектът за промяна на конституцията е разработен от водещи учени, юристи и конституционалисти и има положителна оценка от Конституционния съвет. Проектът за промените е извършен на база желание на гражданите и се реализира в интерес на цялото общество. Всички промени в конституцията имат за цел да създадат правова основа за окончателен преход от „суперпрезидентски модел“ към „президентска република“. Втората цел е преразпределение на властовите правомощия. Третата цел е засилване на ролята и повишаване статуса на парламента“, каза на среща с историци, политолози и журналисти посланика на Казахстан в България Темиртай Избастин.

Промените в конституцията са част от реформи за модернизиране на политическата система на страната в рамките на изграждането на „Новия Казахстан“, инициирана от президента Касъм-Жомарт Токаев.

„Земята и нейните недра, вода, растителност и животински свят и други природни ресурси са собственост на народа. От името на народа правото на собственост се реализират от държавата“ е една от поправките, които се предвижда.

Важно е да се отбележи, че Казахстан забранява смъртната присъда.

„Председателят и съдиите на Конституционния съд, на Върховния съд и останалите съдилища, председателят и членовете на Централната избирателна комисия, военнослужещите, служителите на органите за национална сигурност не могат да са членове на политически партии, професионални съюзи или да са поддръжници, на която и да било политическа партия“, пише в едно от предложенията за промяна на конституцията.

Промяна има и в Меджилиса – долната камара на двукамерния парламент на Казахстан. Предложението е броят на депутатите в него да бъде намален на 98, като те ще бъдат избирани по смесена избирателна система: по пропорционална избирателна система на териториален принцип, както и по едномандатни териториални избирателни окръзи. Депутатът от Меджилиса се лишава от това си право в случай, ако въпросното лице излезе или бъде изключено от политическата партия, която представлява в парламента.

Законите и промените в тях ще се приемат първо от Меджилиса, а след това в Сената – горната камара на парламента. В случай, че президента на републиката има възражения, то те се разглеждат от парламента в рамките до 1 месец след като са направени. В случай, че ¾ от депутатите са приели възраженията на президента, президентът в срок до 1 месец подписва конституционния закон. Ако възраженията на президента не бъдат приети то законът се счита за неприет или се приема с корекциите на президента.

Председателят на Висшия съдебен съвет се назначава от президента на държавата със съгласието на Сената. Статута, реда за сформирането и организацията на работа на Висшия съдебен съвет се определя със закон.

Кметовете на районите, градовете с републиканско значение и столицата се назначават от президента на републиката със съгласието на заместниците на маслихатите, разположени на територията на региона, или съответно на заместниците на маслихатите на градовете с републиканско значение и столицата.

Президентът на републиката предлага най-малко двама кандидати за гласуване. Кандидатът, който получи повече гласове от депутатите от маслихата, участвали в гласуването, се счита за избран.

Кметовете на други административно-териториални единици се назначават или избират на длъжност, както и се освобождават от длъжност по предвидения от закона ред. Президентът на републиката има право по свое усмотрение да освобождава кметовете на области, градове с републиканско значение и столици.

„Измененията в Конституцията ще дадат тласък на по-нататъшната демократизация на казахстанското общество и ще допринесат за подобряване на съдебната и правоохранителната система на страната“ е мнението на проф. Захари Захариев, председател на Федерацията за приятелство с Русия и народите на страните от ОНД.

Водещият български политолог Нина Дюлгерова е на мнение, че „провежданите реформи нагледно демонстрират мащабните промени в политическата система, които ще изведат страната на ново ниво на развитие в условията на съвременните глобални предизвикателства“.

„Под ръководството на Касъм-Жомарт Токаев Казахстан е единствена на постсъветско пространство държава, която провежда безпрецедентни по своя мащаб реформи. Те имат изключително значение в рамките на инициираните изменения в Конституцията на страната“, смята журналистът Георги Вацов.

Проф. Захариев, проф. Дюлгерова, депутатът Симеон Славчев и журналистът Вацов получиха от посланика на Казахстан в България специални благодарствени плакети.