Мухтар Тлеуберди: Референдумът беше исторически момент за Казахстан

Както вече ФАКТИ информира, Централната комисия за референдум на Казахстан обяви предварителни официални резултати от национален референдум за приемане на промени и допълнения в Конституцията на страната, предложени по-рано тази година от президента на страната Касъм-Жомарт Токаев.

Според тях 77,18% от избирателите на националния референдум на 5 юни одобриха предложените изменения, проправяйки път за промяна на 33 члена, или една трета от основния закон, първоначално приет през 1995 г. Реформите бяха насърчавани като значително изместване в политическата структура на Казахстан от суперпрезидентска система чрез засилване на правомощията на парламента и местните власти, както и механизмите за защита правата на човека.

Обявявайки предварителните резултати от гласуването, въз основа на електронни копия от протоколи, получени от всички териториални комисии за провеждане на референдума, Нурлан Абдиров, председател на Централната комисия за референдума, заяви: „Приключи преброяването на бюлетините, подадени във всички 10 012 избирателни секции, които работеха в цялата страна и в чужбина. Според закона референдумът се счита за проведен, ако повече от 50% от гражданите, имащи право на глас, са го направили в повече от две трети от регионите на страната. Смята се, че от 11 734 642 граждани, имащи право на глас, 7 986 293 са гласували, което означава избирателна активност от 68,06%... По този начин референдумът може да се счита за проведен... [делът] на гражданите, отговорили с „Да“ на въпроса, зададен на референдума, е 77,18%, или 6 163 863 граждани, абсолютно мнозинство във всеки регион на страната. По този начин условията на закона бяха изпълнени“, каза той.

В същото време 18,66% от избирателите отговориха с „Не“, а 4,16% от бюлетините бяха обявени за невалидни.

Коментирайки значението на народния вот за конституционните изменения, Мухтар Тлеуберди, заместник министър-председател и министър на външните работи на Казахстан, каза: „Референдумът беше исторически момент за Казахстан. Одобрените изменения в Конституцията означават нов етап в развитието на нашата държавност, тъй като те очевидно са насочени към укрепване на механизмите за защита правата на човека и демократичните институции в Казахстан“.

Според министъра „Тези промени ще доведат до засилена конкуренция в политическата система на страната ни и до засилено участие на гражданите в публичната администрация. Една от важните промени ще бъде окончателна, недвусмислена забрана на смъртното наказание, която ще бъде ясно посочена в актуализираната Конституция, в съответствие с нашите ангажименти съгласно Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., който нашият парламент ратифицира миналата година“.

Министър М.Тлеуберди подчерта още: „Приветстваме високата избирателна активност и решението на нашите сънародници да подкрепят тези реформи, които ще повлияят положително върху живота на всеки гражданин. Също така сме благодарни на многобройните местни и чуждестранни наблюдатели за мониторинга на референдума, които ни помогнаха да го проведем по справедлив и прозрачен начин в съответствие с демократичните стандарти и принципи. Ето защо ние разглеждаме това като изрична подкрепа от международната общност за този референдум и програмата за реформи на президента К.Токаев. Всъщност това е само първа стъпка към изграждането на нов Казахстан. Предстои значителна работа по прилагането на измененията на конституционно и законодателно ниво и очакваме с нетърпение да работим заедно с всички наши партньори, докато навлизаме в нова глава в съвременната история на Казахстан“.

Както беше отбелязано по-рано, одобрените изменения ще засегнат една трета от Конституцията (33 члена). Тяхното прилагане ще допринесе за цялостна трансформация на целия държавен модел на Казахстан, включително прехода от „суперпрезидентска“ форма на управление към президентска република с влиятелен парламент и носещо отговорност правителство. Освен това правомощията на президента ще бъдат намалени, ролята на парламента и местните власти ще бъде значително засилена, механизмите за защита правата на човека ще бъдат засилени, включително чрез възстановяване на Конституционния съд и предоставяне на конституционен мандат на омбудсмана по правата на човека.

По-рано президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев заяви, че основна цел на конституционната реформа е „демократизация на страната и разширяване на възможностите за участие на хората в управлението“.