Великобритания: Какво очакваха от Брекзит, а какво излезе

Британското правителство смяташе, че след като си отидат източноевропейците, фирмите ще назначават предимно британци и то с доста по-високи заплати. Но от ръст на заплатите няма и следа. Няма и работна ръка.

Британски изследователи на трудовия пазар смятат, че именно Брекзитът е една от причините за острия недостиг на работна ръка във Великобритания в момента. „Тъкмо отнетата свобода на придвижване създава част от проблемите в много сектори на британския трудов пазар“, казва Крис Форд от Университета в Лийдс. Той и негови колеги от Университета в Оксфорд са изследвали последиците от Брекзит.

Това обаче не е единствената причина за проблемите. Други такива са пандемията, по време на която много работници и служители се пенсионираха предсрочно. Има и някои специфични за отделните браншове проблеми, като например липсата на шофьори на камиони. Този недостиг доведе през миналата година до трудности със зареждането на магазините и бензиностанциите.

Остри проблеми в гастрономията

Особено в областта на гастрономията и логистиката британските фирми много разчитаха на работна ръка от ЕС и сега те имат сериозни проблеми с персонала, се казва в изследването. Броят на фалиралите ресторанти във Великобритания през миналата година се е увеличил с цели 64 процента, съобщава одиторската компания UHY Hacker Young.

Най-силно засегнати от липсата на работна ръка от ЕС са по-малките ресторанти, които просто не успяват да назначат достатъчно работници, за да работят на печалба, казва Питър Кубик от UHY.

Сложна процедура по издаването на визи

С Брекзит настъпи краят на свободното придвижване на европейската работна ръка към Великобритания. Сега за това са необходими скъпи визи, които работодателите трябва да осигуряват, а процесът е бавен и труден.

След излизането на Великобритания от ЕС, страната либерализира правилата за прием на чужденци от страни извън ЕС, но за тези от Общността беше въведен визов лежим. Преди Брекзита европейците можеха да работят свободно във всяка професия на Острова, припомнят авторите на изследването. „В резултат на това непривлекателните професии с ниско заплащане, които преди разчитаха основно на работници от ЕС, сега имат трудност да си набавят визи за кадрите – с някои малки изключения, като сезонни работници, например.

Намалена производителност, замръзнали заплати

Британското правителство искаше да има „икономика за квалифицирана работна ръка с високо заплащане на труда“. В съответствие с това беше предвидено британските работодатели да назначават предимно местна работна ръка, която да получава по-високи заплати.

Дотук обаче не се забелязват никакви признаци за някакво по-сериозно повишаване на заплатите след Брекзит, заключават авторите на изследването. Работодателите, които преди са били силно зависими от работна ръка от ЕС, сега всъщност са се нагодили към новите условия – като произвеждат по-малко продукция или са въвели по-голяма автоматизация. Някои дейности, както например в селското стопанство, са поети отново от чужденци, но вече не от европейски граждани. За много предприятия обаче това не е по-доброто решение.

Централната банка очаква над 13 процента инфлация

Високите цени на енергията и влошената световна конюнктура допълнително влияят на британската икономика, която през пролетта отбеляза лек спад – от април до юни БВП е намалял с 0,1 процента. Централната банка очаква до края на годината икономиката да изпадне в рецесия, която вероятно ще се задържи през цялата следваща година. Това би била и най-дългата фаза на икономически спад във Великобритания от Световната финансова криза насам.

Експлодиралите енергийни разходи и проблемите с доставките повишиха потребителските цени във Великобритания напоследък с 9,4 процента, а Централната банка очаква инфлацията до края на годината да надхвърли 13 процента. Срещу това тя предприе необичайна мярка – вдигна основния лихвен процент с половин пункт – до 1,75 процента.