В крепостта на шведската крайна десница избирателите са отвратени от престъпността

"Изгорените коли, престрелките . . . На хората им писна" - в града, най-масово гласувал в неделя за шведската крайна десница, която вече е на крачка от властта, вотът е отражение на тревогата от престъпността и бандите от имигрантските предградия.

Сьобо - община с 20 000 жители в южната част на скандинавската страна, даде 42,7 на сто от гласовете си за "Шведските демократи" (ШД) и им осигури голяма преднина, каквато получиха също в други градчета и села от региона.

На централния площад на малкото градче в областта Сконе, където живее почти половината население на общината, 49-годишният Хама Абдула родом от Северен Ирак, подрежда сергията си с плодове и зеленчуци.

"Изгорените коли, престрелките . . . Такива неща се случват в Стокхолм, в Гьотеборг и другаде, чел съм го по вестниците. В Сконе обаче се случват най-често", казва той пред АФП.

"На хората им писна. Мнозина мои приятели са имигранти, обаче гласуваха за ШД", уверява търговецът, без да каже кого е подкрепил той самият.

Топ 5

Ръководена от Ими Окешон, роден и живеещ в този регион, партията за пръв път стана в неделя втората политическа сила в Швеция с над 20 на сто от гласовете.

Наследила една неофашистка групировка при създаването си преди 34 години, формацията храни надежди да участва в следващото правителство или поне в новото мнозинство на десните сили, ако победата ѝ бъде потвърдена от окончателните резултати, очаквани до четвъртък.

Наред с много други съседни общини в Сконе Сьобо е крепост на ШД, откакто крайнодясната партия влезе през 2010 г. в парламента на вълната на антиимигрантските нагласи.

По тихата пешеходна главна улица, с дървета от двете страни, както и в много други шведски градчета има кафенета, фризьорски салони и пицарии.

На 40 минути път е Малмьо, третият по големина град в страната - той бе сред първите, в които започнаха да си разчистват сметките престъпни банди - по-специално в бедните квартали, и съобщения за това помрачиха новините от Швеция.

Всичките пет общини, гласували най-масово за ШД, са в тази селска част на Сконе.

"Има толкова престъпност, банди и престрелки в Малмьо и навсякъде. Имам деца, които живеят там, и деца, които заминаха другаде", разказва 66-годишната пенсионерка Маргарета Кристенсен и допълва, че в неделя за пръв път е гласувала за ШД.

"Аз също се махнах оттам", добавя пред АФП бившата възпитателка в детска градина.

Появили се първо тук преди 15 години, нагласите да се гласува за крайната десница обхващат повече селски райони и малките промишлени градове, които досега бяха крепост на социалдемократите, най-голямата партия в страната от близо век

ШД успя най-вече заради вота на мъжете, работническата класа и ниско квалифицираните избиратели.

Според Кент Халстрьом, 73-годишен избирател на ШД, жители на Сконе не са расисти, "но трябва да имаме средствата, преди да решим да пускаме хора в страната".

"Те гледат телевизия"

Общината регистрира по-малко правонарушения от съседните, а делът на жителите ѝ, родени в чужбина, е двойно по-малък от средния за Швеция, който е около 20 на сто.

За едно забележително десетилетие северната страна с 10,3 милиона жители прие около 500 000 кандидати за убежище, повечето преди левицата да позатегне гайките след миграционната криза от 2015 г.

"Но ако погледнете Сконе като цяло, ние пострадахме от имиграцията много повече от останалата Швеция и без съмнение по-рано", твърди Андре аф Гейерстам, местен депутат от ШД.

Според мнозина шведи само допреди десетина години е било немислимо да си представят, че партията - смятана някога за парий, ще стане първа в блока на мнозинството в парламента и ще има огромно влияние.

Тя обаче редовно страда от различни ксенофобски изцепки на нейни активисти, макар че партията уверява, че прочиства редиците си.

По думите на Андре аф Гейерстам "обикновените хора" не смятат ШД за расистка партия. "Това е (мнение на) експертите от Стокхолм", казва той.

"Ние привличаме вниманието към проблеми, съществени за обикновените хора. Много други политици (. . .) живеят в един твърде различен свят, който в очите ни всъщност не е истински", добавя общинарят.

Пристигнала преди 11 години от Афганистан, Вазма Мосамем, която учи за медицинска сестра, казва, че е разтревожена от силната подкрепа за ШД.

"Хората не го казват на глас, но се усеща, че не обичат имигрантите (. . .) Те гледат телевизия и си мислят, че всички имигранти са еднакви", казва тя.

"След като завърша, ще работя в Швеция. А братовчедите ми са лекари, те също работят, плащат си данъците и всичко това е в полза на Швеция - настоява момичето. - Но те не го виждат, те виждат само един-двама души, които вършат престъпления."