Макрон и Шолц с план за споразумение между Сърбия и Косово

Нов план, разработен от Германия и Франция, предвижда следващата година - 10 години след подписването на Брюкселското споразумение, да започне нова фаза в диалога между Белград и Прищина, а след още 10 години, когато ЕС е готов да се разшири и да включи Западните Балкани, да се постигне окончателно официално споразумението за признаване като предварително условие за членството на Косово и Сърбия в ЕС, пише "Albanian Post", позовавайки се на информация от дипломатически кръгове, предаде БГНЕС.

В текста се посочва, че това е план от новата рамка на диалога между Косово и Сърбия, който беше изготвен след ангажирането на съветници на президента Еманюел Макрон и на канцлера Олаф Шолц.

„Ако предложението бъде прието, независимостта на Косово ще бъде призната от петте останали държави от ЕС, а Сърбия ще получи значителна финансова помощ и ще бъде призната за регионална сила“, съобщава албанският портал.

„Новата рамка“, с която се е запознало изданието, е ново предложение, произтичащо пряко от включването на Макрон и Шолц в процеса на диалог, тъй като, както се казва в документа, „Косово и Сърбия сами никога няма да могат да решат проблема".

Документът от четири страници, който обяснява логиката на новата рамка, съдържа 10-годишна визия за справяне с проблема и предоставя "макроперспектива".

Документът се състои от въведение и след това е разделен на три сегмента заедно с три подзаглавия, съдържащи 13 точки.

„Всички сегменти обясняват така наречената „нова рамка“, която беше представена на Албина Курти и Александър Вучич“, пише "Albanian Post". Документът предвижда също как да се действа по-нататък, ако Косово и Сърбия не приемат направеното предложение.

Първа точка от това предложение предвижда „до средата на 2023 г. да се постигне съществена нормализация на отношенията“ между двете страни.

След това във втора точка се подчертава, че "Косово и Сърбия са две отделни правни и политически реалности, които трябва да бъдат признати като такива от всички страни в диалога.

"Всички страни" са Прищина (Косово), Белград (Сърбия) и Брюксел (ЕС), което означава всички държави от ЕС, включително тези, които не са признали независимостта на Косово.

Уточнява се и позицията на Сърбия. "Сърбия няма да бъде готова да се присъедини към ЕС без пълното нормализиране на политическите, юридическите и дипломатическите отношения с Косово. Въпреки това, като се има предвид, че присъединяването на Сърбия към ЕС е все още далеч, на този етап от Сърбия няма да се изисква юридическото признаване на Косово ." Според източници на албанските медии, тази позиция е резултат от факта, че ЕС в момента не е готов да обмисли ускореното членство на Сърбия, а следователно и на останалите държави от Западните Балкани.

В четвърта точка се уточнява, че "засега, вместо признаване, Сърбия трябва да приеме Косово като "особена политическа и правна реалност".

Документът пояснява, че „същността тук е правилното използване на семантиката“ – приемане на независимостта на Косово, за разлика от признаването на независимостта на Косово.

В три допълнителни точки се обяснява и какво означава да приемеш независимостта.

„Фактически погледнато, Косово и Сърбия трябва напълно да нормализират отношенията, позволявайки двустранното движение на хора и стоки“, се казва в първата точка.

„Тази нормализация трябва да бъде отразена и в регионалните доклади. С други думи, свързаност, социално-икономическо развитие, добросъседство и цифрови данни. Общ регионален пазар, насърчаван от Съвета за регионално сътрудничество, основан на четирите свободи на ЕС и водещ региона към Единния общ пазар ЕС“, се казва във втората точка.

Според източници на "Albanian Post", за това настояват Германия и Франция.

„Тези две могъщи държави - стълбовете на ЕС, се споразумяха за политиката спрямо Западните Балкани. Франция стои твърдо с Германия в нейната цел за съживяване и пълен успех на Берлинския процес, докато Германия подкрепя твърдо Франция в нейната визия за предпазлива политика на разширяване към Западните Балкани.

Франция и Германия дадоха на Косово и Сърбия да се разбере, че до края на 2022 г. искат възможно най-много практически споразумения между двете страни, които позволяват успешното съживяване на Берлинския процес", пише още изданието.

Третата точка гласи, че "приемайки Косово като отделна политическа и правна реалност, Сърбия ще заеме пасивна позиция и повече няма да се противопоставя на членството на Косово в международни организации".

Според източници на "Albanian Post", спирането на съпротивата срещу членството на Косово в международни организации е специфична и много силна молба към Сърбия.

След разясняване на тези точки, документът изяснява позицията на ЕС като цяло, както и на отделните държави по отношение на статута на Косово.

След второто споразумение за нормализиране на отношенията, пет държави от ЕС ще се присъединят към останалите страни от ЕС в признаването на Косово. Това ще позволи на Брюксел да третира членството на шестте страни от Западните Балкани като един блок“, се посочва в документа.

Предвижда се и членство на Косово в международни организации, което да премине през четири етапа, като се прави констатацията, че "пасивната позиция на Сърбия не решава окончателно проблема".

Членството на Косово в ООН зависи от ветото на Русия в Съвета за сигурност. И докато ЕС и САЩ не решат проблемите си с Русия, членството на Косово в международните организации ще минава през различни етапи”.

Според предложението, първата фаза е "Косово да стане член на Съвета на Европа", втората предвижда "членство в Интерпол и ЮНЕСКО". Трета фаза включва "начало на преговори за присъединяване към НАТО и кандидатстване за членство в ЕС", а четвърта фаза - "членство в ООН".

В края се обяснява какво получават Сърбия и Косово, ако подпишат споразумението и какви биха били последствията, ако не бъде постигнато споразумение.

Що се отнася до Косово, независимостта на страната ще бъде призната от пет държави от ЕС, което отключва перспективата за членство в НАТО и ЕС, докато Сърбия получава значителна финансова и икономическа помощ и "ще бъде призната като сила, която е икономически и политически лидер в региона".

Олаф Шолц и Албин Курти

„Тъй като в момента с Косово не действа дори визова либерализация и страната е практически изолирана, като следствие от неприемането на споразумението документът подчертава пълната изолация на правителството на Курти като форма на натиск, която би повлияла на живота на правителството“.

В случай, че Белград не приеме този план, ще последва "икономическа и финансова изолация". В документа се посочва също, че петте държави, които не признават Косово, в крайна сметка ще напуснат Сърбия и ще се присъединят към другите страни, които признаха Косово. Независимо от резултата, ЕС "ще говори в един глас", се подчертава още в текста.

След събитията в Украйна въпросът за единството на ЕС се превърна в ахилесовата пета за Съюза, поради което Франция и Германия са посветени на практическото, политическото и правното демонстриране на европейско единство. Следователно Сърбия е поставена в такова положение, че в случай на противопоставяне ще загуби така необходимата икономическа и политическа помощ на ЕС и подкрепата на петте държави от ЕС.

Както се обяснява още в началото, документът е макроперспектива, изготвен като проект на обяснение на ключова динамика и не се занимава с конкретни елементи или споразумения, които са били постигнати досега в Брюксел.

От онова, което дотук става ясно, ЕС и други западни дипломати искат да приложат всички подписани споразумения, включително за създаването на Алианс на сръбските общини (ЗСО), на което косовското правителство се противопоставя.

Източници на "Albanian Post" потвърждават, че без готовността на Сърбия официално да признае независимостта на Косово е много трудно да се постигне споразумение за ЗСО, което би осигурило по-голяма степен на автономия за косовските сърби. С други думи, разговорите по ЗСО могат да бъдат преместени в третата фаза на диалога, когато европейската перспектива на Сърбия и Косово стане осезаема.