В Самарканд поискаха от Путин да прекрати войната в Украйна

В Самарканд поискаха от Путин да прекрати войната в Украйна

© Виталий Портников

Още новини от Украйна

Срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Самарканд, от Кремъл може да се разглежда като важно доказателство, че Западът не успя да постигне международна изолация на Руската федерация. Нищо чудно! В края на краищата на тази среща на върха руският президент Владимир Путин се срещна с лидерите на Китай, Индия, Турция и Иран, общува с ръководителите на бившите съветски републики - тоест той демонстрира, че външната политика на Русия сега е насочена към един "многополюсен" свят. И ако Западът не иска да признае самия факт на съществуването на такъв свят и налага санкции срещу Русия, това е проблемът на Запада.

Но внимателното разглеждане на резултатите от срещата на върха на ШОС показва, че Владимир Путин не постигна никакви реални резултати - освен може би пропагандните.

Най-големите очаквания бяха, разбира се, от срещата му с Председателя на Китайската народна република Си Дзинпин – още повече че това е първата подобна среща след началото на мащабна война срещу Украйна. Но въпреки всичките любезности, които съпътстваха тази среща, тя нямаше конкретни резултати. Западни анализатори дори казаха, че Русия постепенно се превръща в икономически и политически "васал" на Китай, а в същото време Пекин се опитва да избегне всякакви усложнения в отношенията със Запада, които могат да възникнат в случай на умишлено и демонстративно нарушение на санкционния режим.

Всъщност, още преди срещата между Путин и Си Дзинпин се случи събитие, което доказа, че Китай е не толкова съюзник, колкото конкурент на Русия. Преди да пристигне в Самарканд, Председателят на Китайската народна република посети столицата на Казахстан. По време на преговорите с президента на тази страна Касим-Жомарт Токаев прозвучаха думите му за гаранции за суверенитета и териториалната цялост на Казахстан. Но кой може да застраши тази териториална цялост? Скорошна бързо изтрита бележка в социалната мрежа на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев - именно за претенциите към територията на Казахстан - не оставя никакво съмнение къде ръководството на Казахстан може да види пряка заплаха.

Дори на срещата на върха в Узбекистан интересът към общуването с ръководителя на Китайската народна република беше много по-очевиден, отколкото интересът към общуването с президента на Русия. И това също е лесно за разбиране. Китай е втората икономика на съвременния свят. Русия сега дори не е в челната десетка. С кого би искал да разговаря ръководителят на която и да е страна, търсеща инвестиции? И какво може да предложи Путин не само на страните от Централна Азия, но и на Китай? Може би проектът за икономически коридор Китай-Монголия-Русия? Ръководителите на Русия, Китай и Монголия обсъдиха този "коридор" на тристранна среща. И какво от това? Изпълнението на проекта, който започна преди пет години, беше удължено с още пет години. Никакъв "коридор" не е имало и няма.

Никой в ​​Самарканд не подкрепи милитаризма на Путин

Точно в деня на срещата отново избухна граничен конфликт между двама съюзници на Русия, членове на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) - Киргизстан и Таджикистан.

Президентите на двете страни бяха в Самарканд и дори се срещнаха. Интересното е, че Путин дори не се опита да стане посредник в това урегулиране, а Таджикистан и Киргизстан не се обърнаха към Русия и ОДКС. Но министър-председателят на Армения Никола Пашинян, чиято страна също се оказа в ситуация на граничен конфликт със съседен Азербайджан по време на срещата, се обърна към ОДКС и Русия - но не чу ясен отговор. Но Путин имаше много възможности да демонстрира интереса си към ситуацията поне в същия Самарканд, където се оказа редом с президентите на Азербайджан и Турция.

И най-важното, никой в ​​Самарканд не подкрепи милитаризма на Путин. Освен това, събеседниците на руския президент публично говореха с него за мир. „Ние работим, за да сложим възможно най-скоро дипломатически край на конфликта в Украйна“, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Путин.

„Знам, че днешната епоха не е епоха на войни и говорих с вас по телефона за това“, каза на Путин индийският премиер Нарендра Моди. И управникът на Кремъл трябваше буквално да се оправдава, твърдейки, че Русия „ще направи всичко възможно това да спре възможно най-скоро“.

Подобни резултати от срещата на върха в Самарканд едва ли могат да се считат за дипломатически успех на руския президент. Въпросът дори не е дали руският президент е изолиран на Запад. Въпросът е, че и на Изток към Путин и неговата политика се отнасят с опасения и това вече дори не се крие.

Източник: Радио Свобода

Бесарабски фронт