"Осем години се правехме, че няма война": какви бяха грешките на Запада?

В Германия излезе от печат книгата Ви „Войната срещу Украйна“. В нея посочвате, че войната всъщност не е започнала на 24 февруари 2022, а осем години по-рано, когато Русия анексира Крим. Защо е важно да бъде обяснено това?

Тази книга е опит да бъде обяснено какво се случва и защо. Важно е да се знае предисторията, защото имаме някои грешни представи. Затова се налага да припомним, че тази война всъщност започна през 2014 година, когато беше анексиран Крим. Това беше удар по принципа на държавния суверенитет, акт на война, който Западът тогава не назова с истинското му име.

Много хора на Запад не разбраха това, което беше грешка. Ако не беше анексиран Крим, нямаше да я има войната в Донбас и нямаше да се стигне до днешната широкомащабна агресия. Войната тръгна именно от грубото нарушаване на нормите на международното право, а всички последвали събития следваха същата логика.

Защо, според Вас, страните от Европейския съюз не виждаха, или не искаха да видят, какво всъщност се случва и колко опасно е то? Наивно ли беше това или трябва да търсим причината по-скоро в някакви икономически интереси?

Едното не изключва другото. Можем да говорим за политическа наивност, тъй като в отношенията с Русия беше направен опит икономическите интереси да бъдат отделени от политиката, включително политиката за сигурност. Тук на първо място е вината на германските политици, довели страната до такава силна енергийна зависимост от Русия. Даже през януари тази година, още преди да започне мащабната агресия на Русия, германските политици продължаваха да защитават "Северен поток 2". От това руските власти заключиха, че няма опасност от дълбок разрив в икономическите отношения - каквото и да се случи. А това разшири полето за действие на Русия.

Но грешката беше не само в неразбирането на връзката между политическите и икономическите интереси, а и в неразбирането на промените в Източна Европа. Мнозина продължиха да възприемат Русия по същия начин, както някога се възприемаше Съветският съюз, губейки от поглед Украйна и другите страни в региона. Също толкова повърхностно и погрешно тази война се възприема от мнозина на Запад като „войната на Путин“. Да, той дава заповедите, но тази война не се роди просто ей така в главата му. Това се случи на фона на политически и социални процеси както в Русия, така и в Украйна, а и на Запад.

(…)

През 2014 година Путин провери докъде ще му позволи Западът да стигне и той се увери, че има достатъчно широко поле за действие. В даден момент руският президент си е дал сметка, че никой не е вечен, и е решил да се заеме с това, с което може да остане в историята. С нападението срещу Украйна той очевидно е искал да се запише в историята като политик, който е увеличил влиянието на Русия в света.

В книгата си говорите за желанието на Путин да се подреди до руските царе, и в частност до Петър Първи. Но нали Петър I е искал да европеизира Русия, дори е отрязал брадите на болярите си. Путин прави точно обратното…

Не съм аз тази, която сравнява Путин с Петър I, самият Путин намекна за това в изявленията си, говорейки за завладените територии от този цар. Путин просто пропуска факта, че Петър I е искал сближаване с Европа. Руският президент явно се е изгубил във времето. Държи се така, сякаш не е 21-ви, а 19-ти век с неговия империализъм. Парадоксът е в това, че с подобни действия той може дори да разруши системата, която сам е изградил.

Какво по-точно имате предвид?

Виждаме, че тази система е подложена на много по-голям натиск, отколкото преди 24 февруари. Мобилизацията среща известна съпротива в обществото, но тази съпротива все още не критична. В същото време виждаме, че „ястребите“ в обкръжението на Путин все повече укрепват своите позиции. Все повече се усеща и нервност във властовите кръгове в Москва, както и несигурност сред регионалните съюзници на Русия, включително в страните от Централна Азия. Включително и защото Русия не разполага с военните ресурси, за да влияе по-специално в Нагорни Карабах, както и в Централна Азия. Възможно е след войната с Украйна целият този регион да се окаже много по-малко зависим от Русия. Накрая всичко може да изглежда доста по-различно от това, което си е представял Путин.

След анексията на четири региона на Украйна виждате ли изобщо някакъв изход, някакъв сценарий за край на войната, или Владимир Путин ще я доведе до печален край?

В момента всичко говори за това, че Путин иска да унищожи украинската държава и украинците като нация - независимо от цената. Що се отнася до анексираните територии, Москва не бърза да приключи процеса, по-нататъшните стъпки ще зависят от събитията на бойното поле.

Руският журналист и лауреат на Нобеловата награда за мир Дмитрий Муратов смята, че дори Путин да се оттегли от властта, това не е гаранция, че войната ще приключи. В Москва се активизират „ястребите“, които настояват за още по-твърди действия срещу Украйна. Споделяте ли този страх?

И без да се оттегля Путин, в неговото обкръжение могат да вземат превес както "ястребите", така и защитниците на по-умерените действия. И едните, и другите са заинтересовани от това системата да не се променя. По-нататъшното развитие на събитията в Русия до голяма степен ще зависи от това каква ще бъде социалната ситуация, колко силно ще подействат санкциите.

Какво друго може да наклони везните в едната или другата посока?

Всичко ще зависи преди всичко от единството в НАТО и ЕС, както и от издръжливостта на западните партньори на Украйна. Владимир Путин разчита, че ще успее да подкопае това единство - особено когато високите цени на енергията станат осезаеми тази зима. Следователно западните правителства трябва да обяснят на своите избиратели защо е важно да продължат да подкрепят Украйна както финансово, така и военно. Тази подкрепа трябва да бъде дългосрочна, трябва да сме подготвени за това, че тази война ще има различни фази. Всеки момент на колебание или спиране на тази подкрепа, всяка пауза Русия ще използва за прегрупиране на силите си.

Автор: Ойген Тайзе