Формулата на успеха или как да ги стигнем ... тайванците

В последната четвърт на XX век светът е удивен от икономическите постижения на четирите азиатски тигъра. Докато Сингапур и Британски Хонконг стават международни финансови центрове, Южна Корея и Република Китай, известна още като Тайван, дължат възхода си на производството на потребителска електроника и постиженията в информационните технологии, както и на неолибералната пазарна политика и данъчни облекчения. Но как да се запази икономическият подем в дългосрочен план и да се регистрира икономически ръст дори и по-време на световната Ковид пандемия, когато светът масово отбелязваше спад?

Ако разгледаме отблизо Тайван, ще се убедим, че един от най-добрите отговори е чрез образованието. Прави впечатление, че за тайванското общество, основано на конфуциански идеи, миксирани с някои от най-добрите черти на западните демокрации, образованието е абсолютна ценност. Семейството е главната социална единица и то прави всичко възможно, за да инвестира в максимално доброто образование на децата си, като гаранция за последваща житейска реализация и успех. Често, освен часовете в училище, децата ходят и на допълнителни извънкласни занимания и уроци. Самото образование след последната реформа от 2014 година е задължително до девети клас, но почти всички продължават до 12 гимназиален клас. В момента към 2022 г. грамотността на населението е над 99%, а висшистите във възрастовата група 24-65 години са над 45%. Правителството отделя 5% от БВП за нуждите на сектора. Най-високият рейтинг на тайвански университет в световната класация е 77 място (QS World University Ranking), като има и други, класирани в топ 500. В последните години тайванските ученици заемат призови места в оценяванията на PISA, особено в природонаучните и математическите дисциплини. В момента в училищата се изучава поне един чужд език, при това често подкрепен и с извънкласни занимания. След като през годините се наблюдава ръст на детското затлъстяване, проактивно се вземат мерки и в момента в тайванските училища не може да се намерят чипсове и „джънк фууд”. Залага се на здравословни храни, а заниманията със спорт се увеличават – тоест системата реагира проактивно на възникналите потребности. Уважението към учителите в обществото е високо, абсолютно недопустима е лошата дисциплина в часовете, като дори родителите подкрепят по-строгото и стриктно отношение към учениците. Особено интересен факт е, че учениците сами се грижат за почистването на класните си стаи, училището, двора, дори и околоучилищните пространства Обичайна гледка е да видите цели класове, „въоръжени” с кофи, парцали, метли по различен график да поддържат чистотата, без оглед на социален произход и статус на учениците. Това е в унисон и с факта, че в Тайван улиците, парковете, жилищните комплекси, цялата външна площ е изключително чиста и поддържана, без изхвърлени фасове, боклуци, хартии, а редът и хармонията са на почит. Голям процент от висшето образование също е дотирано от държавата, като съществуват и частни университети и гимназии, разбира се, а отличниците имат предимство при кандидатстването в най-желаните специалности, основно инженерно-технически, биотехнологични, както и медицински. И това не е случайно, защото Република Китай има и забележителна здравна система.

Според различни оценки и класации, не само е сред най-добрите двадесет в света, а някой я поставят на второ място след тази на Южна Корея. По време на пандемията от Ковид-19 тайванците бяха едни от първите, които взеха мерки, наложиха частични изолации, разработиха протоколи за лечение, собствена ваксина, карантинираха пристигащите и осигуриха голям процент на тестване, организираха производство на нужните количества медицински маски и проведоха успешна разяснителна кампания сред обществото с последваща масова ваксинация, като за цялата пандемия регистрираха по-малко от 8000 смъртни случая, близо 5 пъти по-малко от България при близо 4 пъти по-голямо население – почти 24 милиона души, живеещи на територия от 36000 кв. км. – по-малко от една трета от територията на България, с една от най-високите гъстоти на населението в света (на 20-то място общо и на 2-ро в страните с население над 8 милиона).

Но тайванската здравна система невинаги е била за пример. През 1995 година здравна осигуровка имат едва 57% от жителите на острова. Правителството решава да промени това и провежда здравна реформа, благодарение на която здравноосигурителната каса на Тайван покрива над 99% от населението още през 2004 година. В момента държавата поема основната тежест на здравното осигуряване, но всеки пълнолетен гражданин поема своята част от здравната си застраховка (здравноосигурителната си вноска), изчислена по формула спрямо доходите на лицето. Различни социално слаби групи и хора в неравностойно положение са с изцяло покрити от правителството здравноосигурителни вноски. Средната продължителност на живота през 2019 г. е 81 години, а детската смъртност е под 4%. Достъпността до медицински услуги е много висока, като тайванската НЗОК (NHI) покрива и достъпа до традиционната китайска медицина. В обхвата на системата попадат още стоматология, рехабилитации, посещения на медицински сестри по домовете на нуждаещи се, майчини и детски грижи, финансиране на голяма част от средствата за лекарства, а посещенията при лекар се заплащат с фиксирана за всички такса. Пациентите от 2009 г. имат електронно здравно досие, където се съхраняват всички предходни изследвания и прегледи, като лекарят или медицинският специалист с няколко клика може да види цялата достъпна информация за пациента, което е в огромна полза на диагностиката и обикновено е от решаващо значение за лечението и/или насочването на пациента към друг специалист. Също така пациентите носят със себе си при преглед личните си дигитални смарт карти (NHI IC), с които се идентифицират в системата, като могат да избират в широки граници здравните заведения и лекарите, които биха искали да посетят. След прегледа или приема, здравните заведения получават заплащането си от Националния здравноосигурителен институт (NHI), но всякакви опити за манипулации, корупция, надписване на преглед или еквивалент на това, което наричаме „клинична пътека” са не просто редки, а изключени, като отчитането на лекарите, болниците, и всички звена на системата става на централизирани сървъри на всеки 24 часа. Националната здравносигурителна каса поема и множество скъпи изследвания като скенер, ЯМР и други, правейки здравните грижи по-достъпни за хората, като от друга страна, успява да постигне един от най-добрите показатели по отношение на цената на административното обслужване в света – само около 2% от общите средства - тоест много ниска бюрократична тежест и умело управление на ресурсите.

Това, което постига Тайван за по-малко от 20 години – създаване на достъпна и ефективна здравна система, отличаваща се с максимално висок процент на покритие, ниска цена и кратко време за чакане в услуга на пациента е основното за всяка една страна, осъзнала, че най-ценният ресурс, който тя притежава, са хората.