Гърция срещу поредицата от кризи - резултатът през 2022 г. остава оспорван

Както в цяла Европа, и в Гърция 2022 година започна с надежди за бързо икономическо възстановяване след постепенното вдигане на ограниченията, наложени заради КОВИД-19 и отшумяването на пандемията.

Туристическият сезон действително се оказа много успешен и макар че броят на туристите беше малко по-нисък в сравнение с рекордната 2019 г., по отношение на приходите резултатите са много близки. Над 26,4 млн. туристи са посетили Гърция в периода януари – октомври, което е почти двойно повече в сравнение с 2021 г., когато туристическият сектор все още беше под влиянието на ограниченията заради КОВИД-19.

Още добри икономически новини за Гърция дойдоха през август, когато Европейската комисия прекрати „засиленото наблюдение“ над гръцките финанси след 12-годишен контрол заради финансовата криза – събитие, което премиерът Кириакос Мицотакис определи като „исторически ден“, след който "страната може да очаква нов, чист хоризонт (…) на развитие, единство и просперитет за всички".

Икономическият оптимизъм в Гърция обаче беше отчасти попарен от началото на войната в Украйна, която доведе до ревизиране на оценките за очаквания растеж догодина. Министерството на финансите намали прогнозите си за нарастването на брутния вътрешен продукт от 2,1 на 1,8 процента за 2023 г. Въпреки това Гърция се представя сравнително добре сред страните от еврозоната, което позволява на правителството да запази в бюджета сериозния пакет от мерки за подкрепа на домакинствата и малките и средните предприятия в посрещането на разходите им за енергия. Предвижда се субсидиите за електроенергия и газ догодина да достигнат до 8 млрд. евро.

Особена тревога предизвика в Гърция перспективата от прекъсване на доставките на руски природен газ след началото на войната в Украйна, защото до този момент Атина внасяше почти половината от необходимия си газ от Русия. Укрепването на капацитета за внос на втечнен природен газ обаче позволи на Гърция до есента практически да прекрати вноса от Русия за вътрешно потребление, като същевременно запазените руски доставки бяха насочени за реекспорт към други страни, предимно към България, за която Москва спря директния износ.

Енергийната криза, наред с трудностите, отвори и нови възможности за Гърция да се превърне в енергиен център с регионално и дори европейско значение. Руската агресия катализира завършването през октомври на интерконектора с България, който отвори възможностите за транзит на природен газ през гръцка територия към Балканите, а в перспектива и към Източна и Централна Европа. Атина разшири капацитета за съхранение на терминала за втечнен газ в Ревитуса и през май положи началото на изграждането на терминала в Александруполис. Друга новина в енергийния сектор, която дойде в последните месеци на годината, беше за разговорите, които гръцкото правителство води с българското за възобновяването на проекта за петролопровода Бургас - Александруполис, но този път с перспективата петролът по него да бъде транспортиран в обратна на първоначално замислената посока - а именно от егейското пристанище към черноморския басейн, където да захранва както бургаската рафинерия, така и по-широкия регион с оглед на необходимостта от замяна на руските доставки, върху които са наложени санкции от ЕС.

Тези и други енергийни проекти решително поставиха Атина на европейската енергийна карта и от обикновен вносител на енергия я превърнаха в ключов играч. Газовата надпревара обаче изостри старите спорове с Турция в района на Източното Средиземноморие. Непреодолимите противоречия, които се задълбочиха между оста Атина-Кайро от една страна и Анкара-Триполи от друга, нагнетиха напрежението и ожесточиха реториката между Гърция и Турция, в резултат на което контактите между двете страни на високо равнище бяха практически замразени. Въпреки принципната подкрепа на ЕС и САЩ за гръцката позиция, стратегическата роля на Турция също се засили в контекста на войната в Украйна, което пролича и от неуспеха на гръцкото лоби в американския Конгрес да запази забраната за продажба на изтребители F-16 в американския военен бюджет за 2023 г.

Във вътрешнополитически план политиката на правителството също беше изправена пред противоречиви резултати. Пандемията от КОВИД-19, въпреки похвалите, които получи правителството на Мицотакис за управлението ѝ, остави гръцкото общество изморено от дългите ограничения и тежките последствия върху едни от основните икономически сектори - туризма, търговията и услугите, а управлението беше критикувано както заради предполагаемата прекалена строгост на мерките, така и обратно - заради това, което според някои беше твърде ранното им либерализиране. Категоричната позиция на Гърция в подкрепа на Украйна срещу руската агресия пък се оказа в известен контраст с гръцкото обществено мнение, което изненадващо в скорошно проучване на Европейския парламент се оказа, заедно с България, на дъното на подкрепата за решенията на ЕС спрямо войната - 48 процента. Икономическата устойчивост на фона на световните сътресения и намаляващата безработица не спести на Гърция двуцифрената инфлация, която пък имаше за последствие няколко значителни стачки, предимно в транспорта, въпреки опитите на правителството да отговори на очакванията за глътка въздух в сферата на доходите след едно десетилетие на затягане на коланите.

След икономическите и международните бури срещу кораба на гръцкото правителство започват да се надигат вълните и на наближаващите догодина парламентарни избори. Още през лятото избухна една от най-сериозните политически афери през последните години - скандалът с подслушванията, който започна с разкритията, че евродепутатът и лидер на лявоцентристката опозиционна партия ПАСОК-Движение за промяна Никос Андрулакис е бил подслушван от гръцката Национална разузнавателна служба. Въпреки че подслушването на комуникациите му се оказа законно, а причината за него остана неизвестна, директорът на гръцкото разузнаване Панайотис Кондолеон беше принуден да подаде оставка, докато премиерът Мицотакис заяви, че подслушването е било политически погрешно. Последваха публикации за масово използване на шпионския софтуер “Предътър” срещу политици и журналисти. Гръцкото правителство категорично отрече разузнаването да е придобивало или използвало софтуера, но прокуратурата започна разследване и претърсвания в офисите на компании, за които се смята, че предоставят “Предътър” - независимо кои са крайните клиенти. Наскоро жалба за подслушване от тайните служби внесе още един гръцки евродепутат, Йоргос Кирцос, който беше изключен от управляващата Нова демокрация през февруари заради критични към правителството изказвания.

Известен реванш за правителството срещу опозицията беше друг шумен скандал с европейски измерения, който започна в началото на декември и стана известен като “Катаргейт”. Гръцкият евродепутат и зам.-председател на Европарламента Ева Кайли беше задържана от белгийските власти по обвинения, че заедно с партньора си Франческо Джорджи, бившия евродепутат Антонио Панцери и други лица са замесени в схема за получаване на подкупи от Катар, Мароко и евентуално други страни за лобиране в тяхна полза. Скандалът засяга пряко имиджа на опозиционното ПАСОК-Движение за промяна, към което принадлежеше Кайли, но може да се окаже нож с две остриета за правителството заради общия негативен контекст, в който поставя един от видните членове на гръцката група в Европейския парламент. Положението не се подобрява и от свалянето на имунитета на друг гръцки евродепутат, бившата говорителка на управляващата Нова демокрация Мария Спираки, заради подозрения за злоупотреби от страна на неин сътрудник.

Засега обаче изглежда, че гръцкото правителство успява да завърши поне с равен резултат в сблъсъка си с разнообразните кризи от началото на мандата. Това се потвърждава и от социологическите проучвания, в които Нова демокрация запазва преднина от около 8 процента пред втората политическа сила, лявата СИРИЗА. Цялостната дестабилизация обаче прави все по-вероятни прогнозите, според които е почти сигурно, че Мицотакис няма да изчака до юли, когато изтича четиригодишният мандат на парламента, и ще насрочи изборите още в началото на април - преди напрежението и разочарованията от настоящето да са заличили окончателно спомена за трудностите през предишния мандат.