Конфликтът в Украйна придаде ново значение на опазването на енергийната инфраструктура в съвременната война

Целенасоченото нанасяне на удари за разрушаване на критична инфраструктура на противника, особено на електроенергийната, стана една от отличителните черти на конфликта в Украйна. Затова логично изниква въпросът дали за в бъдеще този начин на водене на бойни действия няма да се превърне в обичайно средство за подчиняване на неприятелска държава, което крие големи опасности с оглед на страданията за мирното население.

Електропреносните мрежи са едни от най-големите и най-сложни системи, сътворявани от човека. Без електричество животът в Украйна бързо би се превърнал в мъчение, а за мнозина и в непоносим, пише сп. „Форин афеърс“ в статия по въпроса.

Електричеството е важно за помпените станции, на които украинските градове разчитат за водоснабдяването си. То осигурява и охлаждането при производството и съхранението на храна, а в големите градове топлоелектрическите централи осигуряват светлината и топлината в домовете и икономическите обекти. Електричеството е важно и за телекомуникациите на Украйна, които от своя страна са важни например за ежедневните видеообръщения на президента Володимир Зеленски и за работата на основните държавни учреждения. Зависими от електричеството са и банкоматите, банковите карти и всички съвременни начини за електронно разплащане. То се използва и за изпомпване на гориво от хранилищата, за да бъде заредена с него военната техника, което означава, че липсата на електричество е заплаха и за снабдяването на украинската армия.

В началните етапи на войната Русия се въздържаше да напада критична инфраструктура и като цяло щадеше електроенергийната мрежа на Украйна, отбелязва „Форин афеърс“. Действително и тогава имаше някои случаи на повреждането ѝ при обстрели близо до фронтовата линия, но Кремъл не се опитваше целенасочено да разрушава тези съоръжения. След като обаче руското настъпление загуби темп, Москва преосмисли стратегията си и започна да нанася удари по украинската инфраструктура.

До какво може да доведат те, показаха няколко много красноречиви случая.

Украйна разполага с добре развита железопътна мрежа, която до голяма степен е електрифицирана. През април Русия нанесе удари по железопътни подстанции в Западна Украйна, което парализира жп превозите. Същия месец и в началото на май тя нанесе три серии ракетни удари по енергийния комплекс в Кременчук, важен за Украйна обект за рафинирането на петрол, производството на електроенергия и съхранението на нефт. Кремъл заяви тогава, че целта на тези нападения е била да се затрудни доставката на въоръжение от НАТО за Украйна.

А на 23 ноември Русия почти извади от строя цялата електроенергийна инфраструктура на съседката си, изстрелвайки по нея около 70 крилати ракети и дронове камикадзе. Украинските войски свалиха повечето ракети, но така или иначе усилията им не успяха да предотвратят оставането на по-голямата част от страната на тъмно. На следващата сутрин украинските аварийни екипи успяха да възстановят електроподаването, но ударите от предишната вечер показаха колко реална е възможността цялата система да се срине, отбелязва „Форин полиси“.

Проблем се явява и самото възстановяване на поразената инфраструктура. За ремонта на строената по съветско време електропреносна мрежа на Украйна са необходими огромни количества оборудване, с което системните оператори да заместят унищоженото, отбелязва Ройтерс.

Именно това стана причина за усиленото закупуване на генератори от населението и бизнеса в Украйна, за да имат електричество. Украинският депутат Ярослав Железняк съобщи в социалната мрежа Телеграм, че през 2022 г. в страната му са внесени 669 400 генератора, като пикът на доставките на подобна техника е бил достигнат през декември, когато само за месец са внесени 309 400 броя.

Показателно за сериозността на проблема е и съобщението на САЩ от 18 януари, че Вашингтон ще предостави 125 милиона долара чрез Американската агенция за международно развитие, които украинските енергийни компании да използват за закупуване на оборудване и резервни части за възстановяване на разрушената инфраструктура, предаде Асошиейтед прес.

САЩ работят и за осигуряването от целия свят на големи количества високоволтови трансформатори на Украйна, съобщи американският заместник-министър на енергетиката Джефри Паят, цитиран от „Уолстрийт джърнъл“.

Целенасочените удари по електроенергийната инфраструктура на противника по време на военен конфликт не са новост. През 1991 г. САЩ атакуваха енергийната инфраструктура на Ирак – стратегия, която беше силно критикувана, отбелязва Би Би Си. През 1999 г. на удари беше подложена и електропреносната мрежа на Сърбия, при бомбардировките на НАТО. И в двата случая, както и в случая с Украйна, потърпевши от тези атаки бяха и мирните граждани.

Но понякога неутрализирането на даден военен обект чрез прекъсване на електроснабдяването му може да е за предпочитане пред унищожаването на обекта с директен артилерийски или ракетен удар.

„Дали бих предпочел да лиша част от гражданското население от електричество за ограничен период от време, ако това ще спести даването на жертви от същото това мирно население при нанасянето на удар? Да, бих предпочел“, коментира пред Би Би Си Майкъл Шмит, почетен професор във Военноморския колеж на САЩ.

Конфликтът в Украйна е най-големият в Европа от Втората световна война и първият, откакто започва масовото въвеждане в експлоатация от държавите на стотици километри електропреносни мрежи, като тази война ясно показа уязвимостта на този вид инфраструктура.

Лидерите от НАТО в момента са се заели с предоставянето на Киев на танкове М1 „Ейбрамс“ и „Леопард 2“, бойни машини на пехотата „Брадли“, системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и дори изтребители Ф-16. Усъвършенстваното въоръжение може да спечели войната, но дори само липсата на важни компоненти от електроенергийната инфраструктура като трансформатори може да доведе до загубата ѝ, коментира „Форин афеърс“.

Владимир Сахатчиев, БТА