В опустошения от войната Идлиб сирийци са оставени сами да се справят с последствията след земетресението

След продължаващ повече от десетилетие обстрел, спадаща международна подкрепа и съсипваща икономическа криза, контролираната от сирийската опозиция северозападна част на страната вече едва издържаше, когато я порази бедствието.

Рано сутринта на 6 февруари вместо бомби от небето, отдолу земята се разлюля и многоетажни къщи от газобетонни блокчета се срутиха върху главите на обитателите. В резултат на земетресението повече от 35 000 души загинаха в Турция, където международната помощ лесно можеше да достигне. Но сложната политика за оказване на хуманитарна помощ в контролираната от опозицията северозападна част на Сирия остави множество от изтощените от войната граждани там сами да се справят.

Уалид Ибрахим е загубил над двадесет свои роднини, включително брат си, своя братовчед си и всичките им деца. Той успял да извади телата им изпод руините чак два дни след земетресението. "Премествахме камък след камък и не откривахме нищо отдолу. Хората бяха под бетона и крещяха "Извадете ни! Извадете ни!", но останахме с празни ръце", каза той. "Само ръце не са достатъчни".

По информация от ООН и правителствени органи по-голямата част от жертвите на земетресението в Сирия: над 4000 от общо 5800 в цялата страна, са в части от провинцията Идлиб и съседната Алепо, контролирани от подкрепяните от Турция бунтовници.

Четири сирийски града по границата с Турция са сред най-тежко засегнатите: Салкин, Харим, Джиндерис и Атариб. На организирана обиколка за журналисти вчера Ройтерс видя около 20 мъже и момчета, опитващи се без защитна екипировка или униформи да спасят каквото могат от срутени домове в Харим и покрайнините му. Само някои от тях бяха с работни ръкавици, покрити със сиво-белия прах от разбити газобетонни блокчета. Дори миглите им, напуканите им устни и брадите им бяха покрити с подобната на тебешир субстанция.

Мъж се молеше в развалините докато самотен багер разчистваше отломки. Деца се гонеха около купчини от развалини и усукана арматура.

"НАЙ-ТЕЖКАТА СЕДМИЦА"

По фронтовата линия беше настъпило относително затишие, повече от десетилетие след началото на конфликта – той избухна през 2011 г. с протести срещу президента Башар Асад и разкъса страната на съперничещи си провинции.

Раед Салех, ръководител на спасителните сили на "Белите каски", работещи в контролираните от опозицията райони, е по-привикнал да спасява жертви на обстрел. Той каза, че вчера за първи път е било разрешено на спасителите да се приберат у дома, за да се видят със семействата си след денонощна работа през последните осем дни, за която били нужни всеки доброволец и цялата налична техника. "Това беше най-тежката седмица в живота ни", каза той. "Това, което се ни се случи, за първи път се случва в целия свят. Имаше земетресение и международната общност и ООН не ни помагат", добави той.

Салех и други хора в северозападната част на страната казаха, че в Сирия е можело да бъдат спасени повече хора, ако останалият свят беше действал по-бързо.

Земетресението порази турски градове, в които са базирани големи хуманитарни организации, управляващи операциите за подпомагане в Сирия, и единственият граничен пункт между Турция и Сирия беше затворен в продължение на дни.

По-късно десетки камиони с помощи от ООН доставиха храна и лекарства през този КПП по силата на резолюция на Съвета за сигурност от 2014 г., която позволява в Сирия да се доставя помощ без одобрението на Асад. Вчера, осем дни след земетресението, беше отворен втори граничен пункт за доставки на помощи, след като Асад даде съгласие. Това беше знак за промяна в позицията на Дамаск, който отдавна се противопоставя на доставянето на трансгранична помощ в контролирания от бунтовниците анклав.

Този ход обаче беше посрещнат със скептицизъм и дори гняв от страна на мнозина жители на Идлиб, където повечето от 4-те милиона жители са родом от други бомбардирани провинции. "Ако Асад искаше да помогне на тези бедни хора, нямаше първо да ги разсели", каза наемният работник Джумаа Рамадан.

В камионите липсваха тежкото оборудване и машини, от които спасителите казват, че имат нужда, за да разчистват руините по-бързо – и които биха могли да помогнат за възстановяването.

Икономическата криза в Сирия също би могла да попречи на възстановяването, като по преценка на ООН 77% от домакинствата вече не могат да покриват основните си нужди.

Хората в Идлиб нямат друг избор, освен да започнат да възстановяват, тъй като Турция, в която има 3,6 милиона сирийци, вече отказва да приема други, а и много хора ги е страх да прекосят фронтовата линия към региони, контролирани от силите на Асад. Но ресурсите не достигат.

"Ситуацията е наистина трагична", каза Абдулрахман Мохамад, разселен сириец, родом от съседната провинция Алепо. "Всеки, който се труди като работник, и плаща наем за къща… Ако ти трябват десет долара на ден за разходи и ти едвам ги изкарваш – как се предполага, че ще възстановяваш?", пита риторично той.

Болниците са изразходвали всичките си резерви от медицински консумативи за лечение на жертвите от земетресението, каза Абдулразак Закзук, местен представител на Сирийско-американското медицинско дружество.

Здравният министър Хюсеин Базар от самообявилото се Правителство на спасението в Северозападна Сирия, каза, че разселването на десетки хиляди души може да доведе до огромна вълна на епидемията от холера, която вече опустошава засегнатата от войната зона, и до скок на други заболявания. "Не става въпрос за палатка или за хапка храна. Това не е най-важното нещо за хората", заяви той. "Хората искат да почувстват, че са възприемани като човешки същества, които заслужават да живеят достойно в този район", добави Базар.

Източник: Али Кючюкгьочмен и Емили Мади от Ройтерс