Казахстан: религиозна свобода или държавна свърхрегулация?

Проф. дпн Татяна Дронзина

На 11 октомври 2011 година Република Казахстан прие нов закон за религията. Той препотвърди основните принципи на светската държава а именно, че държавата е отделена от религията и от религиозните обединения; че никаква религия не може да се установява като държавна или задължителна; че образователната система носи светски характер; и че държавата не дискриминира никого по причини, свързани с неговото вероизповедание.

В същото време, законът въвежда определени разумни ограничения,

като например, забраната на съществуването на партии на верска основа; забрана на религиозни обединения, призоваващи към насилие или междурелигиозни вражди; забрана на религиозни обединения, чиято дейност може да доведе до увреждане на здравето или разтрогването на брак между съпрузите и разпад на семейството; до прекратяване на родствени отношения; до нанасяне на ущърб на правата и свободите на човека и гражданина; до подбуждането на гражданите към отказ от конституционните им и законови задължения. Законът също така не допуска отчуждаване на имущество на вярващите в полза на религиозна организация и предприемането на действия, които биха довели до възпрепятстване на функциите на държавните органи.

Основна част от критиките към законодателството и политиките са насочени към регламентиране на условията за религиозна дейност в Република Казахстан, и по-специално към забележката, че такава може да бъде осъществявана в отредените за подобни цели места, но не и в зданията на държавни органи и организации; във Въоръжените сили и армията; в правоохранителните органи и в други служби, имащи отношение към обществената сигурност, защитата на живота и здравето на физическите лица; както и в здания на образователни институции, с изключение на онези, които дават религиозно образование. Критични бележки бяха отправени и към отказа на регистрация на някои от действащите в страната религиозни обединения и към претенциите на държавата да осъществява силна регулация в сферата на религиозните отношения.

Ако сравним всичко това с добре известни практики от други страни, например,

САЩ, където на всеки военнослужащ се гарантира правото  да посети веднъж в седмицата собствената  си църква,

то може би тези ограничения ще изглеждат тежки и недемократични. Същото би ни се сторило ако сравним Казахстан с Англия, където офисът на радикалната Хисб-ут-Тахрир действа свободно и открито. И няма никакво съмнение, че държавната регулация в Казахстан е по-силна, отколкото в тази две, а може би и много други страни.

Въпреки това си позволявам да изразя мнението, че законодателството и политиките в областта на религията в Казахстан отговарят на ресурсите, възможностите и реалностите на страната, свързани с поддържането на социалния мир -  в държава с повече от 140 етноса и двайсетина вероизповедания тази задача е по-трудна отколкото изглежда. 

Ще започна с това, че

силната държавна регулация и централизация е по-скоро характерна за азиатските политически и икономически модели

 – това е примерът на Южна Корея, чиито просперитет е резултат именно на двете гореспоменати тенденции, като към това ще добавя и относително слабото внимание към въпросът за човешките права за определен период от време. Подобно е положението и в други азиатски общества – Турция, Индонезия и др. Затова силната регулативна държавна функция, в това число и в сферата на религиозните отношения, в  нова държава като Казахстан не е изненадваща.

До известна степен, силната намеса на държавата е резултат и на естествената слабост на раждащото се гражданско общество, което на този етап не е достатъчно силно, за да контролира и да се самоконтролира, както и да се справя с екстремистки движения, легитимиращи се чрез религията. Това беше посочено в Държавната програма за противодействие на тероризма и религиозния екстремизъм, чието изработване беше наложено именно от зачестилите прояви на тези две опасни форми на насилие в Казахстан.

Следва да се подчертае, че част от организациите, които не получиха пререгистрация в Казахстан, са свързани с – нека го нарека така –

обезпокоителни радикални интерпретации на определени религии.

 Възможно ли е в този процес да са получили отказ религиозни обединения, които спазват изискванията на законодателството на страната? Не само че е възможно, но е и много вероятно. В  такава деликатна сфера като религията, никой не е застрахован от опасността покрай сухото да изгори и суровото. Но в това отношение Казахстан не е уникален случай – подобни спорове се водят едва ли не във всички европейски, пък и не само европейски държави.

И най-сетне ще посоча, че религиозната свобода, освен всичко друго, е въпрос и на ресурси. Осигуряването на 17 молитвени помещения в държавните институции – колкото са в момента регистрираните вероизповедания – не ми изглежда реална перспектива за Казахстан.

Свободата на вероизповеданието и свободен избор на религия е едно от основните права,

 залегнали в основата на нашето европейско самосъзнание и представа за демокрацията – поне в нейната класическа форма. Нека не забравяме обаче, че класическата теория на демокрацията е създадена на основата на европейския и американския опит, и се отнася до сравнително хомогенни в етническо и религиозно отношение общества. Съвременните мултикултурни общности обаче са изправени пред редица предизвикателства, за които въпросната теория няма нито готови отговори, нито дори готови въпроси.

Доказването на уважението и зачитането на свободата на вероизповеданията е въпрос на непрекъснати усилия. За Казахстан това означава безусловно върховенство на закона при третиране на проблеми от подобен характер и преди всичко насърчаване на гражданското общество към контрол и самоконтрол, в това число и на граждански контрол върху държавните институции, действащи в тази сфера. Това трябва да бъде част от процесите на демократизация и модернизация, които текат в тази динамично развиваща се страна.