Украйна: Страхът, че могат да те пратят на фронта

Каналът “Kyiv Povistka” в социалната мрежа Телеграм функционира почти като приложенията, които предупреждават шофьорите за радар на пътя. Само че в случая предупреждението не е за радарни устройства, а за военнослужещи, които издирват младите мъже, за да ги пратят на фронта, разказва АРД.

“В квартал Шевченко, близо до пицария “Домино”, един човек бе спрян от военните. Може би му проверяват документите”, пише един от потребителите. “Бяха до детската градина, когато влязоха в дворовете в униформи и с папки”, предупреждава друг.

„Животът ти е заложен на карта“

Каналът в Телеграм показва, че част от мъжете в Украйна живеят в страх да не бъдат изпратени в армията. 25-годишният Серхий е един от тях, пише AРД. “Всеки ден погребват хора - не десетки, а стотици. Разбираш, че животът ти е заложен на карта. Всички са притеснени, някои хора дори си стоят през цялото време вкъщи. Толкова са параноични, че не излизат на улицата, не ходят на кино, на театър или на обществени места, където могат да получат повиквателна”, казва Серхий. Мъжът разказва пред германската медия, че страхът сред хората става все по-голям. Той самият не спирал да мисли за битката край Бахмут.

След началото на руската инвазия Украйна обяви мобилизация. Оттогава насам мъжете между 18 и 60 години нямат право да напускат страната. Изключенията са твърде малко. Много украинци нямат и желание да заминават в чужбина – повечето от тях доброволно се записват в армията. Но само доброволците вече не са достатъчни. Не става въпрос само за армията, обяснява Олексий Мелник, военен експерт в мозъчния тръст “Разумков” в Киев.

Войниците не са достатъчни

Заедно с Националната гвардия, граничарите и полицията Украйна събира общо около един милион души, които могат да помагат за защитата на страната. Но все повече се усеща, че те не стигат. “Един мой приятел е на 57 години и е бивш пилот. Преди няколко седмици военните го поканиха да служи като офицер от пехотата”, разказва Мелник. Според него това не е обичайна практика, но тя показвала, че положението не е така розово, както някои говорят. Появявали се и съобщения, че стотици украински мъже се опитват нелегално да напуснат страната. “Смятам обаче, че те са само незначителна част”, казва Мелник.

Все повече млади украинци получават повиквателни за армията. Мнозина бяха очаквали, че ще останат на фронта няколко седмици или месеци, но вече мина цяла година, в която те остават отделени от семействата си.

Въпреки всичко много хора продължават доброволно да се записват, казва военният експерт Мелник. Мотивацията на много украинци е все така висока. След като вътрешното министерство обяви, че сформира нови щурмови батальони, около 10 000 души вече са кандидатствали, казва той.

За да спре настъплението на руснаците

Володимир тъкмо е бил в комисариата, където са го регистрирали. Мъжът е избягал от Мариупол, който е под руски контрол. В Киев той работи като тонрежисьор в театър. Дълго време се борил с вътрешната си дилема – страха от войната, от една страна, но и чувството, че трябва да даде своя принос.

“Може би все пак съм длъжен да поема военния риск и да защитавам страната”, казва Володимир. Защото ако всички бягат, войната никога няма да приключи, а руснаците ще продължат да напредват. “Няма друг избор и аз съм се примирил с това. Страхувам се да отида на фронта като доброволец, но ако ме повикат, ще отида.”

Автор: Марк Дуге АРД