20 март 2003 г. САЩ нападат Саддам Хюсеин

На 20 март 2023 година се навършват 20 години от втората война на САЩ срещу Ирак.

Първата беше през 90-те години на миналия ХХ в. и имаше за цел да освободи Кувейт от окупацията на Саддам Хюсеин. Тогава САЩ сформира международна коалиция след резолюция на ООН.

През 2003 г. обаче САЩ не получиха разрешение от Съвета за сигурност на ООН да започнат конфликта в Ирак, припомня "Фигаро".

Белият дом обаче се опря на многобройните резолюции (общо 17), които от войната през 1980 г. и нахлуването в Кувейт през 1990 г. до 2002 г. са санкционирали Ирак и са поставили страната в забранителния списък на нациите в ситуация, далеч от тази на Украйна.

Последната резолюция 1441, от 8 ноември 2002 г., изискваше Ирак да хвърли светлина върху своите програми за оръжия за масово унищожение и заплаши Саддам Хюсеин, ако не го стори, със "сериозни последствия".

Знаем, че тези оръжия се оказаха несъществуващи, след като конфликтът приключи, припомня в. "Фигаро". Но в контекста на времето вероятността те да съществуват е доста широко разпространено вярване, включително сред държавите, които се противопоставят на войната (в известната си реч от 14 февруари 2003 г. Доминик дьо Вилпен призовава за "разоръжаване чрез мир") . В крайна сметка Ирак имаше ядрена програма през 70-те години на миналия ХХ век и през 80-те години на миналия ХХ век използва химически оръжия както срещу Иран, така и срещу собственото си кюрдско население.

Без подкрепата на ООН Съединените щати създадоха "коалиция на желаещите" от около петдесет държави, три от които (Австралия, Полша, Обединеното кралство ) осигуриха войски за нахлуването и 37 за окупацията на страната, включително Украйна и България.

Садам Хюсеин беше заловен, осъден на смърт и екзекутиран в края на 2006 година.

Бойните американски части вече веднъж напуснаха Ирак през 2011 г., но се върнаха по искане на Багдад три години по-късно, когато "Ислямска държава" превзе големи части от страната.

След свалянето на Саддам Хюсеин, Иран засили своята регионална експанзия, инфилтрира свои кадри в иракските сили за сигурност и политика и има силен глас в иракския парламент. Според наблюдатели американското изтегляне от Ирак устройва Техеран в стремежа му да стане водеща сила в Близкия изток.

Краят на сунитското управление на малцинството на Саддам Хюсеин и замяната му с правителство на шиитското мнозинство в Ирак развърза ръцете на Иран да задълбочи влиянието си в Леванта, особено в Сирия, където иранските сили и шиитските милиции помогнаха на Башар ал-Асад да смаже сунитско въстание и да остане на власт.

Изтеглянето на американските войски от Ирак през 2011 г. остави вакуум, който екстремистите от Ислямска държава (ИД) запълниха, превземайки приблизително една трета от Ирак и Сирия и разпалвайки страховете сред арабските държави от Персийския залив, че не могат да разчитат на Съединените щати.

След като първо обяви изтегляне, бившият президент на САЩ Барак Обама през 2014 г. изпрати войски обратно в Ирак, където остават около 2500 души, а през 2015 г. той разпореди присъствие и в Сирия, където около 900 войници са на място. Силите на САЩ и в двете страни се борят с бойците на Ислямска държава, които също са активни от Северна Африка до Афганистан.

Според изчисления, публикувани от проекта "Разходите за война" в университета Браун, цената за САЩ до момента за войните в Ирак и Сирия възлиза на 1,79 трилиона долара, включително разходите на Пентагона и Държавния департамент, грижите за ветераните и лихвите по дългово финансиране на конфликтите. Включвайки прогнозираните грижи за ветерани до 2050 г., това нараства до 2,89 трилиона долара.

Проектът определя смъртните случаи на американските военни в Ирак и Сирия през последните 20 години на 4599 и оценява общия брой на смъртните случаи, включително иракски и сирийски цивилни, военни, полиция, опозиционни бойци, медии и други на 550 000 до 584 000. Това включва само убитите като пряк резултат от война, но не и оценени непреки смъртни случаи от болести, разселване или глад.