"Амнести": Големите медии в България продължават да бъдат контролирани от политици и олигарси

Положението със свободата на медиите в България продължава да се влошава, а журналисти стават обект на заплахи, сплашване и съдебен произвол, казва международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" в годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света през 2022/23 г., предаде БТА.

В доклада се посочва, че се наблюдава връщане на мигранти и хора, търсещи убежище. Домашното насилие бележи ръст. Съдилищата са установили дискриминация срещу ромите по време на вълнения през 2019 г. Хората в неравностойно положение се сблъскват с продължаваща дискриминация.

Докладът е особено критичен що се отнася до свободата на словото.

Журналисти и независими медии, отразяващи организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, срещат постоянни заплахи и тормоз, и често стават жертва на съдебни дела, заведени срещу тях от държавни служители и бизнесмени. Проучване на Асоциацията на европейските журналисти показва, че един на всеки двама журналисти в България е ставал обект на неправомерен натиск, а един на всеки 10 - е бил заплашван от съдебни дела срещу него. Това е оказало смразяващ ефект върху отразяването на новините и е довело до увеличение на самоцензурата. Журналисти и защитници на човешките права, живеещи извън столицата София са особено уязвими към заплашване.

Големите медии продължават да бъдат контролирани от политици и олигарси, което допълнително подкопава редакционната свобода и ограничава достъпа до информация.

По отношение на правата на бежанците и мигрантите докладът на "Амнести интернешънъл" акцентира върху връщането на мигранти на границата и положението с украинските бежанци.

Наблюдава се рязко увеличение на броя на бежанците и мигрантите, пристигащи на границата с Турция. Властите са регистрирали над 85 000 пристигнали мигранти миналата година, което е почти двоен ръст спрямо 2021 г. Връщанията на мигранти на границата, често съпроводено с насилие, остава широко разпространена практика.

Правозащитни организации съобщават за трайна дискриминационна практика в системата за даване на убежище, като кандидати от някои страни, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис биват автоматично връщани.

България е приела близо 1 милион украински бежанци, най-вече жени и деца, и осигурила достъп до здравеопазване, социални услуги и обучение на 150 000 от тях, регистрирани като хора получили временна закрила. Много от тези бежанци са напуснали страната след септември на фона на увеличаващата се несигурност около удължаването от правителството на схемата за настаняването им в хотели. Върховният комисариат на ООН за бежанците призова българските власти да осигурят трайно решение на въпроса с настаняването на бежанците.

В няколко случая властите са настанявали украински бежанци, включително семейства с деца, в центъра за временно настаняване в Елхово, които е предназначен за нелегални мигранти. Българският Хелзинкски комитет изтъква неподходящите и недостойни условия за настаняване в центъра в Елхово.

В доклада се констатира, че през август апелативен съд във Варна отмени решение на по-долна съдебна инстанция, одобрила екстрадицията в Русия на Алексей Алчин - руски гражданин, които е критикувал руската инвазия в Украйна. Апелативният съд постанови, че предвид политическите възгледи на Алчин, неговите права могат да бъдат нарушение след връщането му в Русия.

Докладът се спира и с положението със сексуалното и базирано на пола насилие.

Случаите на домашно насилие, които се увеличиха по време на пандемията от КОВИД-19, продължават да бележат ръст.

Поправките в Закона за защита от домашно насилие и Наказателния кодекс, целящи да хармонизират допълнително националното законодателство с международните стандарти и да засилят закрилата на жертвите на домашно насилие, не бяха приети до края на миналата година.

Докладът разглежда и състоянието с правата на ЛГБТ-общността в страната.

В него се констатира, че през юни съд в София е постановил Боян Расате, кандидат за президент на Българския национален съюз "Нова демокрация" през 2021 г., да заплати глоба от 3000 лева за нахълтването в центъра на ЛГБТ-общността "Рейнбоу хъб" през 2021 г., по време на което са нанесени материални щети, а служители на центъра са атакувани. Расате е оправдан от съда по обвиненията в насилие.

През юни Европейският съд по правата на човека в Страсбург е призовал България да изплати компенсация на майката на младеж, убит при хомофобска атака през 2008 г.

В съответствие с решението на съда през декември министерският съвет на България предложи поправки в Наказателния кодекс, с които да се признае хомофобията като утежняваща вината обстоятелство по отношение на някои престъпления срещу личността, включително убийство.

Българските власти засега не са предприели стъпки за изработване на национална стратегия и план за действие за борба с дискриминацията на база сексуална ориентация и полова самоидентификация.

Докладът разглежда опита на България в борбата с дискриминацията.

През октомври Европейският съд по правата на човека постанови, че българските власти са нарушили правото на частен и семеен живот на роми, живеещи във Войводиново, които са били изгонени от домовете си по време на антиромските протести през 2019 г. Съдът постанови властите да им изплатят компенсации. През август Комисията за защита от дискриминация постанови, че изгонването на въпросните роми от Войводиново е дискриминационен акт.

В доклада се отделя място на положението в България във връзка с правото на частен живот.

В свое решение от януари Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови, че българските закони, свързани с тайното проследяване са в нарушение с Европейската конвенция за човешки права. Съдът постанови, че законите не дават надеждни гаранции срещу произволно и злонамерено следене, а контролът върху събираните данни и занижен.

Докладът разглежда и положението в България във връзка с правата на хората с увреждания.

В два отделни случая Европейският съд по правата на човека постанови, че България е нарушила правото на глас на двама души с психически заболявания, които са били поставени под частично запрещение. Съдът е установил, че на практика пълната забрана в България за гласуване на хора, подставени под запрещение, е непропорционална и несправедлива. Конституционният съд отказа да се произнесе със становище по казуса, се посочва още в доклада.