Румънски фермери протестират заради вноса на украинска земеделска продукция

Румънски фермери обявиха за днес протести в столицата Букурещ и в страната в знак на недоволство от вноса на украинска земеделска продукция, който се отразява неблагоприятно на пазара и местния земеделския сектор.

След недоволството, изразено от няколко страни членки на ЕС, в края на миналата седмица Европейската комисия обяви, че ще подготви втори пакет с обезщетения за европейските фермери, засегнати от вноса на земеделска продукция от Украйна. Средствата ще бъдат на стойност 75 милиона евро и ще бъдат обявени в средата на този месец. Въпреки това румънските земеделци обявиха протести за днес в цялата страна, посочва телевизия Диджи 24.

Европейската комисия обяви миналия месец пакет на стойност 56,3 милиона евро за фермерите в България, Полша и Румъния, като за румънските фермери бяха предвидени 10 милиона евро. Диджи 24 посочва, че тази сума е нищожна спрямо загубите на румънските земеделци, които според техни изчисления възлизат на 200 милиона евро.

Пред частната новинарска телевизия Диджи 24 първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс коментира, че подкрепата, която е получила Румъния, е свързана с положението, в което се намира развитието на местното селско стопанство. „Приносът, който получава Румъния, е свързан с естеството на селското стопанство в страната и в същото време знам, че все още има огромен потенциал, който остава неизползван по отношение на реформите, по отношение на инвестициите“, каза Франс Тимерманс за Диджи 24.

Представителят на Европейската комисия посочи, че Румъния се нуждае от инвестиции, а средствата са налице. „Ако погледнете структурните фондове, земеделските фондове, фондовете на ЕС „Следващо поколение“, фонда за иновации, парите от Националния план за възстановяване и устойчивост. Ако комбинирате всички тях, говорим за цели проценти от БВП на Румъния, които могат да бъдат инвестирани, и трябва да се уверим, че не се бавим, а ускоряваме тези инвестиции“, каза Франс Тимерманс и увери, че ЕК „е силно фокусирана върху това“.

Пет страни членки – Полша, Румъния, Словакия, Унгария и България, се мобилизираха, за да поискат средства и други инструменти от Европейската комисия, за да компенсират негативните последици от увеличеното присъствие на украинска земеделска продукция на своите пазари, припомня Диджи 24. В писмо до Европейската комисия държавните и правителствените ръководители на петте страни посочиха, че липсата на мита върху украинското зърно предизвиква сериозни сътресения на пазара, като го наводнява с украинска продукция, намалява цените и вреди на местните фермери. В писмото се посочва, че съседните на Украйна държави са регистрирали безпрецедентно увеличение на вноса на зърно, яйца, птици, захар, ябълки, брашно, мед и риба.

На 23 февруари Европейската комисия предложи да удължи с една година суспендирането на вносните мита, квотите и мерките за търговска защита, приложими към украинския износ за Европейския съюз, припомня румънската телевизия.

Въпреки това, с оглед на значителното увеличение на вноса на някои селскостопански продукти от Украйна в ЕС през 2022 г., изпълнителният орган на ЕС включи в предложението си бърз защитен механизъм за защита на вътрешния пазар на ЕС, ако това се наложи. Този механизъм ще позволи, по инициатива на държава членка на ЕС или на Комисията, да се въведат отново мита върху украински продукт, ако вносът му има неблагоприятно въздействие върху европейския пазар на подобни или пряко конкурентни продукти, пояснява Диджи 24.

Вносът на украинско зърно в Полша е нараснал от близо 100 000 тона годишно на над два милиона тона през 2022 г., сочат данни на правителството. Синдикатите на полските фермери заявиха, че ако правителството не обяви скоро нови мерки в тяхна подкрепа, ще организират масови протести след Великден.

В България, където през последните дни земеделците също организираха вълна от протести, вносът на украинско зърно е нараснал от 361 тона на над 16 700 тона, посочва румънската телевизия.

На последното заседание на Европейския съвет в края на март президентът на Румъния Клаус Йоханис се оплака, че при разпределянето на помощта за земеделците, изпълнителният орган на ЕС не е взел под внимание "огромните жертви" на Румъния за улесняване на износа на зърно от Украйна.

След като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. износът на украинско зърно бе сериозно нарушен. В продължение на четири месеца руски военни кораби блокираха украинските черноморски пристанища. През юли 2022 г. Организацията на обединените нации и Турция посредничиха за сключване на споразумение за отваряне на сигурен хуманитарен коридор за износ през Черно море. От тогава около 800 кораба, пълни със зърно и други хранителни продукти, отплаваха от украинските пристанища. До март 2023 г. над 23 милиона тона зърно и други хранителни продукти са били изнесени в рамките на Инициативата за износ на зърно през Черно море, сочат данни на Съвета на ЕС, цитирани от Диджи 24.

Европейската комисия предложи да се изготви втори компенсационен пакет, който да покрие по-широкото въздействие върху земеделските стопани от евтиния внос от Украйна в ЕС. Тази помощ представлява компенсация за земеделските стопани в държавите на първа линия, засегнати от евтиния внос на зърно от Украйна. Миналия четвъртък Европейската комисия обясни, че този втори пакет ще обхване и други култури, които не са били подкрепени чрез първия, като например захар или мед. Румъния получи компенсация за царевицата, тъй като тя е изпитала най-голямо въздействие от украинския внос, припомня телевизията.