"В Турция храните никога не са били толкова скъпи"

Темата за растящите цени е една от най-обсъжданите в турското общество. Не е тайна, че икономиката на Турция е в криза от доста време. Страната страда от високата инфлация, която вече от години гони нови и нови рекорди. Според официалната информация през март тя е била около 50% в сравнение със същия месец на 2022 година. Но според изчисленията на независимата изследователска група Inflation Research Group - ENAG става дума дори за 112% инфлация - знак, че турските власти смекчават реалната ситуация.

През последните години турската лира загуби много от стойността си спрямо долара и еврото: ако през 2014 година едно евро струваше 2,90 лири, сега обменният курс е 1 евро за 21 лири.

Темата съпровожда и предизборната кампания. До изборите остава по-малко от месец. А преди броени дни президентът Реджеп Ердоган обяви партийната си програма - едно от основните му обещания е да смъкне инфлацията до едноцифрени стойности, както и да "се пребори" с нестабилните цени на хранителните продукти.

Според проучване на Изследователския център на синдикатите, цените на храните в Турция са се повишили с 1750 процента за последните 20 години. Партията на Ердоган е била на власт през цялото това време. Днес страната се нарежда на пето място в статистиките за инфлация на храните в световен мащаб. С 69% инфлация на хранителните продукти Турция се нарежда на пето място след Ливан, Зимбабве, Аржентина и Иран. Според Националния съвет за червено месо, телешката кайма е поскъпнала с 30 на сто само за последния месец, а общият ръст за последната година е 147%.

"Най-важният въпрос за изборите"

На този фон мнозина в Турция не могат да си позволят много хранителни стоки. А това определено ще има значение за вота на 14 май.

"Инфлацията ще бъде ключов въпрос на изборите", казва турският политолог Берк Есен. Това е най-важният проблем, който притеснява правителството преди вота.

"Инфлацията на храните е огромно предизвикателство за управляващите. Това е единствената причина правителството да има проблеми с твърдия си електорат. Голяма част от него е от ниската средна класа. А те са много засегнати от поскъпването на храните", обяснява Есен пред ДВ.

Млякото и месото се превръщат в лукс

"Средностатистическият турски граждани вече не може да си позволи млечни и месни продукти", твърди Шемси Байрактар, председател на Турската земеделска асоциация. Производителите вече не могат да изхранват животните си, защото инфлацията се отразява и на фуража. "Животните за разплод бяха избити. Количеството мляко, доставяно на преработвателната промишленост, намаля. Заради увеличаването на разходите и намаляването на предлагането цените на месото се повишиха. Не всеки има достъп до месни и млечни продукти", казва Байрактар.

По време на пандемията всички хотели и ресторанти в страната бяха затворени - а именно това са местата, на които се консумира много месо. "По това време 70% от месото оставаше. Производителите го продаваха на много ниски цени", казва Ахмер Юджесан, председател на Асоциацията на месопроизводителите и месната индустрия. Днес туризмът и ресторантите отново работят нормално и консумацията на месо се е върнала на предишните си нива. "Но при липсата на достатъчно инвестиции вътрешното търсене не може да бъде задоволено. Ето защо през последните шест месеца цените непрекъснато се повишават", обяснява Юджесан пред ДВ.

Според него вината е в "погрешните политики" на правителството за справяне с инфлацията. "По време на пандемията нямаше добро планиране. Нужните мерки просто не бяха взети", казва Юджесан.

"Правителството иска да спаси положението"

С оглед на растящите цени правителството реши да увеличи вноса на животни от чужбина. Държавният орган за месни и млечни продукти планира да внесе повече от половин милион животни и 8500 тона преработено месо - основно от Латинска Америка.

Директорът на Турската асоциация на производителите на червено месо се оплаква, че политиката на правителството не е устойчива или ориентирана към бъдещето, а има за цел "просто да спаси положението". Бюлент Тунч подчертава, че производителите не са принципно против планирания внос, а против липсата на политическо планиране. Те смятат, че правителството взема противоречиви решения.

"В миналото министърът казваше, че са планирали всичко. Че ще спрат вноса след три години и никога повече няма да внасят. Тогава ние инвестирахме по съответния начин. Бяха построени стотици, хиляди заводи, бяха създадени много нови компании. И изведнъж казват, че ще се внасят над 500 000 животни. Това ни притеснява като производители. Преживяваме един и същ сценарий отново и отново заради политиците, които се фокусират върху спасяването на положението", казва Тунч.

"Цените няма да се понижат"

Подобно на Тунч, Юджесан вярва, че вносът просто временно ще помогне на пазара. "Цените ще продължат да се покачват, вместо да спаднат", казва Юджесан.

"Никога в историята на страната ни храните не са били толкова скъпи, колкото днес. Огромното мнозинство от потребителите нямат достъп до основни хранителни продукти. Те не могат да се изхранват сами", каза неотдавна председателят на Фондацията за правата на потребителите Турхан Чакар.

Автор: Бурак Юнверен