"Призрачните села" на Германия. Там заселват украинци.

Инден, Хамбах и Гарцвайлер са три огромни мини, от които концернът RWE добива въглища. Недалеч от мините има населени места. Някои от тях са изоставени от години, други - от съвсем скоро. Къщите са изкупени от RWE, а хората са преселени, след като са получили съответните обезщетения. Принципно тези "призрачни села" е трябвало да бъдат разрушени, но покрай плановете на Германия да се откаже от въгледобива бъдещето им се оказва неясно.

Украинците в изоставеното село: "Не се оплакваме"

Още новини от Украйна

Моршених и Манхайм са две от селата, за които е било предвидено да бъдат разрушени. Къщите са със спуснати щори и заковани прозорци. Асфалтът по улиците се е напукал, уличните лампи са изпочупени. Няколко от имотите са заградени с бодлива тел и са обозначени като собственост на RWE. Хора не се виждат.

Ако се вгледа обаче, човек вижда по вратите на някои от къщите бели листове хартия. На единия има списък с украински имена, на другия - с арабски. В една от тези къщи в село Моршених живее младо украинско семейство. Хората молят имената им да не бъдат назовавани и разказват, че живеят в селото от декември миналата година. Съседи на украинското семейство от Донбас са бежанци от Сирия.

"Изобщо не се оплакваме - имаме и вода, и ток, и отопление. Даже и интернет имаме", казва Денис (името му е променено). Всяка седмица при тях идват представители на местните власти, помагат им с документите, предоставят им помощи. Само още не са ги записали на езикови курсове. Не им липсва това, че в селото няма магазин, аптека или лекар - пътуват до съседното село с автомобила си.

"Когато пристигнахме в селото, изобщо не знаехме що за място е това. Впоследствие ни обясниха. Но като се има предвид, че у дома в Украйна месеци живеехме под обстрел, тук ни е много спокойно. В гората има екоактивисти (противници на въгледобива - б.р.), но те не ни безпокоят", обяснява Денис. Съпругата му Юлия споделя, че в района на пръв поглед изглежда скучно - няма къде да се отиде, освен в гората. "Понякога отиваме до града, но там е толкова шумно, че бързаме да се върнем", разказва Денис.

Двамата признават, че не знаят колко дълго ще останат на това място. "Чухме, че май са се отказали да разрушават селото", казват украинците. Според последните данни това наистина е така, понеже мината ще бъде закрита - заради плановете на Германия за отказ от добива на кафяви въглища.

"Тук всичко ни харесва"

Селата Кукум и Кайенберг са край друга мина. И там местните жители са били изселени, след като получили обезщетения. Тези две села също е трябвало да бъдат разрушени и на пръв поглед не се различават от "събратята си" по съдба. От училището в Кайенберг обаче неочаквано излизат няколко човека и сядат в двора. Един от тях казва: "Живеем тук, ние сме от Сирия". Но оттам нататък всички мълчат и леко уплашени отново влизат вътре.

На спирката има разписание - през това село все още минава автобус. По няколко часа седмично работи и пекарната - иначе отворени магазини и аптеки няма. Функционира обаче противопожарната служба, а пред няколко от къщите са паркирани автомобили.

"Да, в село Кайенберг все още живеят местни хора, макар към 80 процента вече да са се изселили, след като получиха обезщетения. Сега там живеят и бежанци, а старото училище бе превърнато в общежитие. Предоставили сме им и някои къщи, в селото има ток, вода и отопление. За бежанците са организирани езикови и интеграционни курсове, а децата ходят на детска градина", казва пред ДВ общинската съветничка от Бохум Ирина Бекер и обяснява, че разпределението на бежанците по германските провинции и общини става на квотен принцип и е автоматизирано.

"Тук всичко ни харесва", казват членовете на семейство украински бежанци, настанени в Кайенберг. "Първоначално бяхме в шок, но тук определено е по-добре, отколкото в някоя спортна зала на походно легло." Семейството не иска да се връща в Украйна, докато войната не е приключила. А може да остане в Германия и след края на бойните действия. "Ще видим, засега всичко е наред. Нали няма да разрушават селото - при това положение може и да останем, ако ни позволят", казват украинците.

Автор: Наталия Позднякова