Александър Лукашенко заплаши: Ще отговоря с ядрени оръжия, ако някой нападне Беларус

Беларус ще отговори на "агресията" с ядрени оръжия, предупреди президентът Александър Лукашенко в интервю за държавни медии, тъй като нейните съседи от НАТО са разположили хиляди войници на общата си граница на фона на нарастващо напрежение, съобщават CNN и UPI.

Лошите отношения между демокрациите и последният диктатор на Европа се влошиха още повече, тъй като Беларус изигра централна роля във войната на Русия в Украйна, включително действайки като стартова площадка за руските войски по време на началото на инвазията на 24 февруари 2022 г.

Съединените щати и техните съюзници многократно са издавали наказателни мерки срещу Беларус заради участието ѝ, докато Минск и Москва изглежда са се сближили, като през юни руският президент Владимир Путин достави тактически ядрени оръжия на своя съюзник.

Съвсем наскоро предполагаеми нарушения на полското въздушно пространство от Беларус и многократни опити за пресичане на границата накараха Варшава миналата седмица да обяви разполагането на около 10 000 войници на тяхната обща граница.

В интервю за държавната БелТА Лукашенко добави, че няма да се използват ядрени оръжия, освен ако не бъде атакуван първи, но ако бъде атакувана първа, Беларус няма да се поколебае да ги изстреля.

"Няма да се бавим, да чакаме и останалото. Ще използваме целия арсенал от нашите оръжия за възпиране", каза той, като обясни, че те са малка държава, която може да бъде "превзета за един месец".

"Ние не донесохме ядрени оръжия тук, за да изплашим някого", каза той. "Да, ядрените оръжия представляват силен възпиращ фактор. Но това са тактически ядрени оръжия, а не стратегически. Ето защо ние ще ги използваме незабавно, щом започне агресия срещу нас."

Ако Украйна извърши така наречената агресия срещу Беларус, той предупреди, че те ще разположат друго неуточнено оръжие в допълнение към ядрените оръжия срещу Киев. "Няма да ви предупреждаваме, че ще нанесем удар върху центровете за вземане на решения, щом пресечете червените линии", каза той.

Не е известно колко ядрени оръжия е получила Беларус от Русия, въпреки че и Лукашенко, и Путин в средата на юни казаха, че първите тактически оръжия са пристигнали и ще последват още.

Междувременно беларуският министър на отбраната Виктор Хренин отбеляза в петък, че страната му "защитава" Русия от това, което той описа като "удар в гръб" на НАТО.

"Днес нашата братска Русия, която провежда специалната военна операция в Украйна, е в челните редици на борбата срещу неонацизма. Беларус я защитава от ударите в гръб на НАТО. Този курс е от съществено значение за нас днес", каза Хренин в своя реч в Минск.

Лукашенко обвини САЩ и техните партньори, че се опитват да запазят своята "хегемонна позиция и да забавят развитието на страни, които виждат като свои съперници".

Ситуацията със сигурността в Европа става все по-нестабилна, като северните съседи на Беларус са изнервени от присъствието на руската наемническа група Вагнер - която е разположена в Беларус след краткотрайния си бунт в Русия по-рано това лято.

През последните седмици имаше съобщения за войски на Вагнер, които се придвижват към тънка ивица земя между Полша и Литва, в явен опит да увеличат натиска върху членовете на НАТО и Европейския съюз.

Литва заяви в сряда, че временно ще спре операциите на два от шестте си гранични контролно-пропускателни пункта с Беларус поради опасения относно силите на Вагнер, като вътрешният министър цитира "възникващи заплахи за националната сигурност и възможни провокации на границата".

В отговор Беларус разкритикува Литва за предприемането на "неконструктивна и неприятелска стъпка", като нарече мотивите на Вагнер "пресилени".

По време на интервюто Лукашенко отрече Путин да е отслабен от неуспешния бунт на Вагнер, наричайки подобни твърдения "пълни глупости".

"Сега Путин е по-мобилизиран, по-хитър и по-мъдър. Нашите противници трябва да го знаят", каза Лукашенко и добави: "Днес никой няма да свали Путин".

Той също така повтори, че идеята за разполагане на Вагнер в Беларус е била негова. "За да потушим този бунт, да потушим този пожар, беше необходимо да приемем всякакви условия, защото бунтът можеше да бъде опустошителен за всички", каза той.

Лукашенко също изрази мнение за продължаващата война, като предупреди, че Москва никога няма да се откаже от територията на Крим, която незаконно анексира от Украйна преди повече от седем години.

Докато Русия е отворена за преговори за Украйна, тя "никога няма да върне Крим", каза той, според Белта.

"Няма да стане. Засега се съмнявам, че тук, на изток, може да се постигне някакво споразумение. Но Русия е готова да обсъжда всякакви теми. Знам го със сигурност", каза Лукашенко.

Той обаче твърди, че украинците "са притиснати от американците" и не искат да преговарят в момента, добавяйки, че преговорите "трябва да започнат без предварителни условия".

Крим беше насилствено превзет от Русия през 2014 г. - скоро след като украински протестиращи помогнаха за свалянето на проруския президент Виктор Янукович - когато хиляди руски войници за специални операции, облечени в немаркирани униформи, се разположиха около полуострова.

Две седмици по-късно Русия завърши анексирането на Крим с референдум, критикуван от Украйна и по-голямата част от света като нелегитимен и по това време считан за най-голямото заграбване на земя в Европа след Втората световна война.

След анексирането наблюдателите на правата на човека описват превръщането на Крим в полицейска държава, като местните власти и руските служби за сигурност преследват и арестуват онези, които се смятат за лоялни към Украйна, включително членове на общността на кримските татари.

Доклад на Държавния департамент на САЩ от 2020 г. описва модел на нарушения на правата на човека в Крим от Русия или ръководените от Русия власти, включително незаконни или произволни убийства и насилствени изчезвания.

Оттогава окупираната територия се превърна в ключова част от войната в Украйна с Кримския мост - свързващ полуострова с континентална Русия - жизненоважна връзка за доставки за руските сили и цел за контранастъплението на Украйна.

По-рано под съветски контрол до обявяването на своя суверенитет през 1990 г., Беларус също е автократична държава, която е ефективно управлявана от Лукашенко след независимостта.