Олеся Илашчук: Искам да видя Путин в Хага възможно най-скоро

Нейно превъзходителство Олеся Илашчук е родена в Чернивци, Украйна. Завършила е с отличие специалност „Регионални изследвания“ в катедра „Международни отношения“ на Факултета по история, политически науки и международни отношения на Чернивския национален университет. Има квалификация специалист по международни отношения и преводач. Посланик Илашчук притежава и магистърска степен по клинично психично здраве. Има опит в управлението на кризи и е участвала в правителствени доброволчески проекти. На 23 декември миналата година украинският президент Володимир Зеленски подписа указа за назначаването ѝ за извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България, а на 7 април тази година тя връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев. В „Тук и сега” по NOVA говори Нейно Превъзходителство Олеся Илашчук.

Ваше превъзходителство, мандатът Ви в България започна през април тази година, в един много труден период за украинския народ, който повече от година и половина се бори за своята свобода и независимост. Периодът, в който руската агресия доведе до десетки хиляди невинни човешки жертви. И милиони хора са напуснали страната си и са събрали целия си живот в един куфар, какви са Вашите мисли и чувства в тези трудни времена?

- Новата украинска дипломация по време на войната на Русия срещу Украйна е особено сложна и особено отговорна. Точно както защитниците на Украйна на фронта защитават страната си на границата на човешките възможности, така и украинската военна дипломация се пренастрои за нови методи на работа. Това е и нов дипломатически протокол, многозадачност и максимално отдалечаване от бюрократичните процедури. Ето защо, приоритетна задача за украинската дипломация е работата по Формулата за мир на президента на Украйна Володимир Зеленски. Украинската формула за мир е важна платформа не само за справедлив край на войната, която руската федерация започна срещу Украйна. Тя може да се превърне в универсална основа за спиране и предотвратяване на други въоръжени конфликти.

През юли във Вилнюс лидерите на НАТО обявиха, че Украйна ще стане член на Алианса, но не поставиха краен срок за присъединяване, нито официално поканиха страната да стане член, както се надяваше президентът Зеленски. Как ще коментирате това?

- Като цяло, резултатите от Срещата на върха на НАТО във Вилнюс са много положителни за Украйна. Едно от ключовите постижения е потвърждението, че Украйна не се нуждае от План за действие за членство и че се формира Съвет Украйна - НАТО. Вече е извървян значителен път към взаимна съвместимост с НАТО. Украйна продължава да води активен диалог и да работи усилено, за да получи възможно най-скоро членство в НАТО. Украинските граждани са по-единни от всякога в стремежа си да видят своята страна в Алианса, като обществената подкрепа за членството на Украйна в НАТО достига над 90%. Подобно единодушие, за съжаление, е резултат от ужасен опит и невероятно висока цена на народната съпротива срещу коварното нападение на съседната държава, от опит на руска окупация под измислените пропагандни лозунги за „денацификация” и „демилитаризация” на Украйна.

През юли президентът Зеленски посети България, а по-късно през август в Атина, на срещата на лидерите на Западните Балкани, отново разговаря с министър-председателя на България акад. Николай Денков. Народното събрание прие Декларация в подкрепа на членството на Украйна в ЕС и НАТО и Меморандум за сътрудничество в енергетиката. Двамата лидери обсъдиха и засилването на сътрудничеството в сектора на отбраната и осигуряването на алтернативни зърнени коридори. Очаквате ли още нещо от България?

- Наистина, през последните няколко месеца политическият диалог между Украйна и Република България значително се активизира. Продължава развитието на секторното междуправителствено сътрудничество. В допълнение към сферата на отбраната и въпросите за изграждането на коридорите на „солидарността” за транспортиране на украинското зърно, особен интерес представлява сферата на екологията, възобновяемата енергетика, реализацията на проекти за съвместно производство. Искрено сме благодарни на правителството на България и българския народ за политическата подкрепа на Украйна на международната арена, за подкрепата на Международната Кримска платформа, подкрепата за Декларацията на Г-7 за гаранциите за сигурност за Украйна. Но отделно, искам да благодаря за оказаната военно-техническа помощ на Украйна, за принципната позиция на Народното събрание на България и за съответните решения на правителството. Както и на всеки гражданин на България, намерил възможност да даде своя личен принос в подкрепа на украинците в този невероятно труден момент. Всяка подобна история, която научаваме от доброволци или на която ставаме свидетели лично, докосва сърцата ни. Защото нищо не помага да преминаваме през изпитанията и предизвикателствата и да ги преживяваме, както подкрепата на приятели. И също така искрените жестове, протегната ръка за помощ – те са светлината на доброто и светлината на надеждата. Надежда и вяра, че със сигурност ще победим. И справедливостта ще бъде възстановена.

Според различни източници над 150 000 украинци са намерили убежище в България през последната година и половина. Какво ви казват, когато се срещате с тях, как живеят те в България?

- След 24 февруари миналата година България прие стотици хиляди украинци, бягащи от войната и спасяващи преди всичко децата си. За някои това беше транзитен престой по пътя към страните от Западна Европа. Някои се върнаха в Украйна след известно време. Някои идват в България, след като са живели известно време в други страни от Централна или Западна Европа. Всяка история на принудително разселените украинци е уникална. Сигурно няма еднакви истории, както няма и еднакви съдби. Общото е само едно – болката и страданието на хората, видели ужаса на съвременния геноцид и жестокото унищожение от страна на окупаторите. Хората, които са загубили своя дом, град, село, цялата си лична вселена. Хората, които са загубили роднини, перспективи, спокойно съществуване, планове... и които са принудени да живеят толкова дълго във временен режим. Украйна е много благодарна на правителството на България за продължаването на програмата за подпомагане на украинските имигранти.

В Украйна всеки ден умират цивилни заради руската военна агресия. Вероятно всеки украинец скърби за убитите при руски атаки. Изключително трудно е психологически. Каква е държавната политика за подпомагане на психологическото здраве на населението в условията на война?

- Да, всеки украинец скърби за загубите си. За да се прежалят загубите, да се преживеят страданията – трябва и време, и обстоятелства. Моята лична история на загуби на близки хора в момента наброява повече от 50 герои и героини, загинали през последните 560 дни в руско-украинската война. Повечето от тях изпратих в последния им път, докато бях в Украйна през първата година на пълномащабната война. И това много боли. Следователно, подкрепата за психичното здраве на украинците е една от приоритетните задачи на държавната политика. Офисът на първата дама, Министерството на здравеопазването и партньорите още миналата година стартираха Националната програма за психично здраве и психо-социална подкрепа. На този проблем беше посветена и тазгодишната Среща на върха на първите дами и господа, под патронажа на съпругата на президента Олена Зеленска, проведена в Киeв на 6 септември.

Помните ли къде и как разбрахте, че Путин напада родината ви? Какво се случва с вашето семейство в Украйна?

- 24 февруари 2022 г., денят, в който Русия коварно нападна Украйна, ще остане завинаги в паметта на всеки, който го е преживял. Най-дългият ден в живота ми. Денят, който за повечето украинци се превърна в началото на най-големия удар, скръб и ужас. Спасявайки се от руската инвазия, милиони хора напуснаха домовете си, разделиха се с близките си и изпитаха това, което мнозина са виждали само по филмите. Всичко се промени за един миг. И ето: задрънчаха прозорците, включиха се алармите на колите, полетяха бомби, разнесоха се писъци. Виждаш официални съобщения, обаждания от роднини и приятели. Синът, който те пита: „Мамо, това война ли е?”. Отговарям: „Това е война, сине”. И всичко това се случва едновременно, сякаш в някакъв ужасен сън наяве, където се опитваш да съчетаеш вероятното и невъзможното. Ето така започна най-дългият ден в живота ми. А след него още 560 дни война чак до днес, но тогава не го знаех...

В България все още има хора, които подкрепят Путин и неговата политика, какво ще им кажете? А на самия Путин?

- Путин и политическото ръководство на съвременна Русия са военнопрестъпници. Подкрепата за тях и агресивната им имперска политика е вид съучастие в престъпления срещу човечността. Това е подкрепа за дестабилизация, подкрепа за тирания и помощ на злото. Рано или късно, злото ще бъде наказано. Както беше след Втората световна война. Не мисля, че с Путин сега е възможно да се преговаря или да се води дискусия. Защото неговите инструменти са изнудване, терор, убийства на невинни хора. Той вече се присъедини към кохортата на тираните и най-големите престъпници на 20. век – Хитлер и Сталин. Като всеки човек, който търси мир и справедливост, имам само едно желание – да видя Путин в Хага възможно най-скоро.

Как и кога според вас ще приключи войната на Русия в Украйна?

- Има една известна мъдрост, че лошият мир е по-добър от добрата война. Но тази формула не работи, когато една държава вече е започнала война и я води срещу съседна държава. Не може да се говори за мир с агресор, дошъл на земята ти, за да те унищожава и убива теб, твоите роднини, приятели и съседи. Днес украинците не водят война, те защитават себе си и страната си. Мирът в Украйна може да бъде възстановен в рамките на един ден, веднага щом Русия изтегли войските си от границите на Украйна, признати през 1991 година. Русия трябва да се върне към зачитането на международните норми, споразумения и правила. В противен случай, руската агресия отваря пътя към варварството на Средновековието. Едва ли има хора сред нас, които биха мечтали за такова бъдеще. Следователно, възстановяването на мира е възможно само чрез връщане към справедливостта, преследване на международни военнопрестъпници и зачитане на международното право като единствен и най-добър гарант за стабилно бъдеще. За нас и нашите деца.

Докато се подготвяхте за мандата си, имахте възможност да посетите български градове и села в южната част на Украйна. Как живеят хората там?

- Знаейки за голямата българска общност в Украйна, за мен беше много важно да посетя лично градовете и селата, където живеят най-много етнически българи. И много благодаря на всички мои приятели, които ми помогнаха и направиха такъв опознавателен тур възможен. Това се превърна в увертюра към опознаването на българската култура. Наистина бях впечатлена от дружелюбието и щедростта на българите в Одеска област. От обичта им към България, и особеното уважение към собствената, родова история. И от дълбоката мъдрост и умение да се живее в мир и хармония в мултиетническа среда. Щастлива съм, че имах възможност да се срещна и разговарям с кметове на градове и села в Одеска област, които са от български произход или представляват села, в които мнозинството жители са украински българи. Имахме откровени срещи. И един от моите приоритети е развитието на междурегионалното сътрудничество, установяването на активни побратимски връзки между местните власти на Украйна и България.

Какви са впечатленията Ви от България след първите пет месеца престой? Тук ли сте със семейството си и как Ви прие страната ни?

- Благодаря Ви, Вашият въпрос ме накара да се замисля. Наистина, работата на дипломата не е само официални срещи. Въпреки че трябва да призная, че в първите месеци от мандата ми опознаването на България и изучаването на езика мина през призмата на дипломатическата работа. А това в условията на война за украинците означава 24/7. Без почивни дни и празници. За съжаление, семейството ми живее отделно от мен. Синът ми вече е студент в първи курс. Най-близките ми хора останаха в Украйна. И една част от сърцето ми е с тях всяка минута. Затова работата може би е спасение за мен. За да се чувствам полезна, нужна за дипломатическия фронт на Украйна. Още от първите секунди българската земя ме посрещна топло – с цъфнали дървета, обсипани с мартенички. И първото нещо, което направих в България, следвайки вашите традиции, беше да вържа мартеница на прекрасно цъфнало дърво.

Ваше превъзходителство, кое е най-голямото чудо в живота ви?

- Най-голямото чудо? Животът, именно тайната на раждането на живо същество; дарът на живота, самият живот като феномен и, разбира се, спасените животи – това е най-голямото чудо за мен. Но войната има много невероятни истории. Такава е историята на пленения украински боец Олексий Гордеев. Той е лежал в подземието сред убитите и умиращите от рани другари. С рани от куршуми и шрапнели в бедрото и гърба, но жив! Два месеца са го държали в плен и са го морили с глад. 27-годишният Олексий отслабна с 42 кг и, за да оцелее, трябваше да пие вода от локви, а след това – отровен антифриз, да яде трохи, докато започнат да разчистват територията и го намерят. И го спасяват. И това за мен е истинско чудо. Алберт Айнщайн е казал, че има два начина да живееш живота: сякаш няма чудеса и сякаш целият живот е чудо. И тук аз избирам второто. Именно затова в живота ми няма случайности, и винаги има място за чудо.