Религиозните лидери могат да допринесат за установяване на световния мир

Не е тайна, че в света се наблюдава нарастване на международното напрежение и ерозия на глобалния ред, установен от създаването на Организацията на обединените нации. Разединените блокове, които не са съществували след Студената война, бързо се завръщат. В резултат на това нашата планета беше изправена пред сериозни заплахи, включително нова глобална надпревара във въоръжаването, заплахата от използване на ядрени оръжия и разпространението на войни от всички формати, включително горещи, хибридни, кибернетични и търговски.

В тази атмосфера на напрежение и нарастваща геополитическа турбуленция е жизнено необходимо разработването на нови подходи за укрепване на междуцивилизационния диалог и доверие.

Дипломацията със сигурност е ключът към развитието на сътрудничеството. Казахстан винаги е подкрепял решаването на спорни въпроси изключително на масата за преговори въз основа на Хартата на ООН. Страната ни последователно отстоява принципите, насочени към постигане на траен мир, сигурност и устойчив напредък в световен мащаб.

Въпреки всички усилия конфликтите остават повсеместни в много региони на света.

За да изгради нова система за международна сигурност, светът се нуждае от ново глобално движение за мир. Вярвам, че ролята на религиозните водачи тук ще бъде незаменима. Приблизително 85% от хората по света се придържат към определено вероизповедание, което прави религията важен фактор в нашия живот. Следователно религиозните лидери оказват значително влияние върху глобалните дела. Освен това свещената стойност на човешкия живот, взаимната подкрепа, отхвърлянето на разрушителното съперничество и враждебност са принципи, които всички религии споделят. Затова съм убеден, че тези принципи могат да формират основата на нова световна система.

Как религиозните лидери могат да допринесат за световния мир?

Как това може да се приложи на практика?

Първо, религиозните лидери могат да допринесат за заздравяването на раните на омразата след продължителен конфликт. Като пример може да се посочи Сирия. Казахстан приветства факта, че военните действия в тази страна на практика са прекратени. Радваме се, че допринесохме за това, като участвахме в мирните преговори в рамките на процеса от Астана, в рамките на който от 2017 г. се водят преговори между представителите на сирийското правителство, опозицията, както и на Турция, Иран и Русия.

Въпреки факта, че горещата фаза на конфликта вече е зад нас, разногласията в страната остават. Духовните лидери могат да играят важна роля в подобряването живота на сирийското общество, като използват силата на религията.

Второ, човешката природа е противоречива. Провокациите и омразата винаги ще съществуват. Неотдавнашните действия за изгаряне на Свещения Коран в редица скандинавски страни са негативна тенденция, която подкопава културата на толерантност, взаимно уважение и мирно съжителство. В тази връзка е изключително важна целенасочената работа на религиозните лидери за предотвратяване на подобни ситуации и тенденции.

Трето, новите технологии радикално променят всички области на човешкия живот. По принцип тези промени се случват към по-добро: здравеопазването се подобрява, появява се неограничено количество информация в интернет, комуникацията и придвижването се улесняват. В същото време наблюдаваме как под влиянието на цифровите технологии настъпва фрагментация и поляризация на обществото.

В новата цифрова реалност също е необходимо да се възпитават духовни ценности и морални насоки. Религията също играе ключова роля тук, тъй като всички вярвания се основават на хуманистични идеали, признаване на най-високата стойност на човешкия живот, стремеж към мир и съзидание.

Тези основополагащи принципи трябва да бъдат въплътени не само в духовната сфера, но и в социално-икономическото развитие на страните и международната политика.

Без да разчита на хуманистични идеали и етика, бързата научно-технологична революция може да заблуди човечеството. Вече сме свидетели на подобни дискусии във връзка с появата на изкуствения интелект.

В крайна сметка моралният авторитет и словото на духовните водачи са изключително важни днес.

Затова се гордея, че вече 20 години в Казахстан веднъж на три години се провежда конгрес на религиозните лидери. Създаден през 2003 г. като пряк отговор на нарастващите междурелигиозни разделения и екстремизъм след терористичните атаки на 11 септември в САЩ, конгресът насърчава засиления междурелигиозен диалог, като обединява религиозните лидери.

Той позволи да се установи смислен диалог за начините за обединяване на усилията за укрепване на взаимното разбирателство между представители на различни култури и религиозни общности.

Преди да стана президент на Казахстан през 2019 г., имах привилегията да работя като ръководител на секретариата на конгреса.

Гледах как конгресът насърчава толерантността и взаимното уважение в противовес на омразата и екстремизма.

Миналата година в страната се проведе Седмият конгрес на религиозните лидери. В него участваха делегации от 50 държави, включително представители на исляма, християнството, синтоизма, шинтоизма, будизма, зороастризма, индуизма и други религии. Имах привилегията да приветствам папа Франциск − това е второто посещение на главата на католическата църква в Казахстан след посещението на папа Йоан Павел от 2001 година.

През последните две десетилетия конгресът се превърна в платформа за междуцивилизационен диалог на световно ниво. Вярвам, че той допринесе значително за успеха на Казахстан при формирането на стабилно и хармонично общество с население от над 100 етнически групи и 18 вероизповедания, които днес живеят в мир у нас.

Със своята отдаденост на религиозната толерантност и зачитането на правата на човека Казахстан дава пример на целия свят, демонстрирайки важността на междурелигиозния диалог за създаване на по-мирно и хармонично глобално общество.

Сега, когато светът продължава да бъде в състояние на политическа несигурност, повече от всякога е необходим мост на сближаване между културите и цивилизациите. Активно ще работя за това, Казахстан да насърчава глобалния диалог между религиите и народите, включително чрез работата на Конгреса на религиозните лидери, като по този начин да способства за взаимното разбирателство и уважение в обществото.

Автор:
президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев