Пластмасови микрочастици: защо ЕС ги забранява

Независимо дали в морските дълбини или по планинските върхове, в храната, питейната вода или в кръвта ни: малко са местата, където не се откриват пластмасови микрочастици – наричани още микропластики. По оценки на ООН броят на микроскопичните частици е по-голям дори от този на звездите в нашата галактика.

Микрочастиците са навсякъде

Микрочастиците се разпространяват във въздуха, водата и почвата и - веднъж попаднали в околната среда - вече не могат да бъдат отстранени оттам. И тъй като микропластиката не се разгражда по естествен път, тя се превръща в заплаха за животните и растенията в продължение на векове. Освен това тя навлиза и в хранителната верига, а въздействието ѝ върху човешкото здраве все още не е достатъчно добре проучено.

Всяка година в атмосферата, почвата и водите на страните от ЕС се отделят около 42 000 тона микропластмаси, които са били добавени към различни продукти. "Ето защо е толкова важно да бъде спряно навлизането им в околната среда", казва говорителката на Европейската комисия (ЕК) Йохана Бернзел. В рамките на регламентите REACH Еврокомисията вече е приела мерки срещу вредните химикали. Това ще доведе до забрана на продажбата на микропластмаси в ЕС, както и на продукти, в които те са били добавени.

Кои продукти са засегнати от забраната?

Новата забрана определя микропластмасите като "синтетични полимерни частици с размер под пет милиметра, които са органични, неразтворими и неразградими". Те се съдържат в множество продукти, например в гримове, козметика, препарати за почистване и за растителна защита, в торове, играчки, лекарства и в гранулати, използвани за направата на изкуствени повърхности. В пастата за зъби или в пилингите микропластмасовите частици действат като абразив или подобряват консистенцията на течности, тъй като играят ролята на свързващ елемент.

Строителните материали, които съдържат микропластмаси, без да ги отделят, не са засегнати от новото правило, както и продуктите, използвани за промишлени съоръжения. Производителите обаче ще трябва ежегодно да докладват за приблизителните си емисии на микропластмаси и да изработят инструкции за използването и изхвърлянето на въпросните продукти, за да се предотврати изпускането на микропластика в околната среда. Забраната се отнася както за продукти, произведени в самия ЕС, така и за внос от трети страни.

Кога влизат в сила новите правила?

Забраната за продажба на такива продукти, включително микрогранули и някои козметични продукти, влиза в сила от средата на октомври. За други продукти е предвиден преходен период от 4 до 12 години - в зависимост от сложността на производството и наличието на подходящи алтернативи на микропластмасата. Гратисен период от осем години се предвижда за гранулат и други материали, използвани като пълнеж на подови настилки по спортни игрища. По този начин на засегнатите от забраната се дава време да преминат към алтернативи. Подовите настилки на повечето съществуващи спортни съоръжения ще достигнат края на експлоатационния си срок именно в рамките на този период и така или иначе ще трябва да бъдат подменени.

Има ли заместители на микропластмасите?

Марк Кройцбрук, ръководител на Института за технологии на пластмасите към Университета в Щутгарт, е по-скоро спектичен: "За съжаление това е така, защото пластмасата е материал, който може да се оформя при много ниски температури. Всички останали материали – метал, керамика или стъкло - се нуждаят от много повече енергия, за да се произведат от тях дадени продукти“, казва той. И все пак има решение: "Трябва да успеем наистина да постигнем стопроцентово рециклиране. Пластмасата не е предмет за еднократна употреба, а рециклируем материал, който трябва да събираме, защото е наистина ценен. Точно това трябва да се разбере от хората", казва Кройцбрук. Освен това има и биологично разграждащи се пластмаси, чийто дял в производството засега е все още твърде нисък.

Какъв ефект се очаква от забраната?

В рамките на плана за действие "Zero Pollution“ ("Нула замърсяване") ЕС се ангажира да постигне 30-процентно намаление на отпадъците от микропластмаса до 2030 година. Новият регламент е първата стъпка към постигането на тази цел. Очаква се забраната да предотврати изхвърлянето на около половин милион тона микропластмаса в околната среда. В последващи стъпки и мерки ЕС би могъл да забрани и микропластмасите, които се отделят на случаен принцип – например от триенето на автомобилните гуми или при прането на дрехи. Във всеки случай говорителката на ЕК Бернзел се надява, че новият европейски регламент за микропластмасата може да вдъхнови и други части на света да приемат подобни разпоредби.

Автор: Ане-Софи Брендлин