Войната в Украйна: когато украинци предават други украинци

Когато идват руските окупатори, много украинци са изправени пред избора да бягат или да се спогодят с руснаците. Много от тях напускат домовете си, но други остават и намират общ език с нашествениците. Репортаж на АРД:

Дмитро Новицки е полицай от Купянск, Източна Украйна. Заедно с колегите си той разкрива престъпления, разследва ракетни удари и се опитва да предотврати грабежи. Една от задачите на Новицки обаче е особено важна за него: издирването на колаборационисти. На темата е посветен репортажът на АРД: за украинците, които са намерили общ език и обща кауза с руските окупатори по време на окупацията.

"Знаем, че тук все още има много колаборационисти. Рано или късно обаче всеки ще трябва да отговаря за действията си", казва Новицки пред германската обществено-правна медия.

Твърде опасна задача

Купянск се намира само на няколко километра от фронтовата линия. В продължение на шест месеца градът е бил под руска окупация, преди украинските войски да успеят да го отвоюват. Своя принос за това е дал и Дмитро Новицки. Неговата задача е опасна - полицаят събира важна информация за украинските войски.

"Сред колегите ми имаше много колаборационисти. Те смениха страната, на която служеха, и започнаха да ни предават", разказва той за АРД. "Знаеха кои сме, къде живеем, какво сме правили, какви коли караме. Показваха на руснаците кого и къде да търсят", допълва той.

Град Купянск не е изолиран случай, отбелязва германското издание. Войната срещу Украйна представлява и история на колаборацията. Много показателен е случаят с Херсон в южната част на страната. Там именно служители на вътрешното разузнаване (Службата за сигурност на Украйна - СБУ) отчасти са заподозрени, че са работили за Русия и така са улеснили бързото напредване на нашествениците.

На лов за колаборационисти

Днес Украйна търси колаборационисти в освободените райони. И има проблем, обяснява Олександър Павличенко от Хелзинкската група за човешки права: "Практиката показва, че най-големите колаборационисти бягат. С други думи тези, които са заемали водещи позиции в администрацията, полицията, съдебната система или образованието." По думите му те са заминавали за Русия, където са получили големи суми пари и апартаменти. След това вече не е възможно те да бъдат арестувани.

В офиса си в Изюм в Източна Украйна местният журналист Костянтин Хрихоренко показва последното издание на вестника си. Съдебните процеси срещу колаборационистите са важна тема за него. Той е избягал от руските войски, тъй като в качеството си на журналист се е страхувал за живота си.

Окупацията е оставила отпечатък върху града и до ден днешен, обяснява Хрихоренко: "Познавам много хора, сътрудничили и работили с окупаторите. Не вярвам на тези хора. Те все още са в града, разхождат се свободно по улиците. И не са променили отношението си."

Недоверие и взаимни обвинения

Взаимното недоверие и обвиненията характеризират областите, освободени от руска окупация. Много от завърналите се подозират в колаборационизъм други, които са останали. И обратното - хората, които не са преживели окупацията, не трябва да дават оценки за това как другите са успявали да оцелеят. Кметът на Изюм Валерий Марченко също е избягал от руските войски. Заради това някои го наричат предател.

Пред АРД той казва, че не може да има доверие на част от населението: "Има хора, които са сътрудничили на руснаците. Бяхме окупирани почти 6 месеца и мисля, че тези хора все още чакат завръщането им".

Според Марченко сега хората се държат по различен начин, за да не си навлекат неприятности. Позиционират се в подкрепа на Украйна и нейните въоръжени сили, разказва кметът. И допълва: "Но мисля, че дълбоко в сърцата си те очакват руснаците".

През март 2022 г. - само няколко седмици след началото на руската агресивна война - украинското правителство приема закон за наказателно преследване на колаборационистите. Правозащитници като Олександър Павличенко критикуват прекалено широкия обхват на закона. Заради това той представлява и проблем за самите съдии.

Проблематичните случаи

Павличенко дава пример с окупирано село в Херсонска област в Южна Украйна:

"В селото все още живеели хора и окупаторите носели хуманитарна помощ, храна и хигиенни продукти. Те не ходели от врата на врата и не раздавали храната, а я предоставяли на администрацията - и по-конкретно контактували с жена от съвета на селото. На нея руснаците давали храната, а тя я раздава на жителите на селото". Според украинския закон въпросната жена сега може да бъде обвинена в сътрудничество с окупационния режим.

Друг пример, който дава АРД, е за хора, работили в създадената от руснаците поща по време на окупацията. "Не бяхме единствените. Искахме само да изкарваме някакви пари. Ние живеем тук", казва Сирхий Криворотов, който е работил във въпросната пощенска служба.

Независимо дали става дума за пощата, сметосъбирането или училищата, според журналиста Костянтин Хрихоренко всеки, работил при окупационния режим, е бил заподозрян в определен момент. И до днес съществува голямо недоверие между хората. Единствено времето и справедливото законодателство могат да помогнат травмата да бъде преодоляна, смята кметът Марченко.