Тогава не разбирахме, че ни окупират: хора от Крим разказват

Хиляди жители на Крим трябваше да бягат от домовете си, когато преди 10 години Русия анексира украинския полуостров. Някои от тях се присъединиха към украинските въоръжени сили и отидоха да се бият срещу руската агресия. Сред тях Иса Акаев и Ирина Холосна.

Завръщане сред 40 години

Иса Акаев е на 57 години. Под този псевдоним е известен в Украйна, но истинското му име е Нариман Билялов. От 2014 година насам кримският татарин предвожда доброволческия батальон „Крим“, който се числи към Украинската армия, а междувременно е със статут на специална част към украинското военно разузнаване. Основоположници на батальона са хора от Крим, сред които е и самият Акаев. Той казва, че днешната окупация на Крим го подсеща за годините в края на Втората световна война, когато съветските власти масово изселвали кримските татари в Средна Азия. Неговите родители, които тогава били още деца, през 1944 г. също били депортирани от Крим в Узбекистан.

Над 40 години семейството му живяло в чужда страна. Иса Акаев и сестрите му се родили в Узбекската съветска република, но от родителите си отрано знаели, че тяхната родина се казва Крим и че все някой ден ще се приберат у дома. Възможността за това се явила обаче чак през 1990 година.

Днес Акаев си спомня, че още тогава е осъзнал в каква огромна степен Крим се нуждае от подкрепата на една независима Украйна, заедно с която да гради общо бъдеще. „Не можем да бъдем заедно с Русия. Та нали тъкмо руснаците ни взеха всичко“, казва той и добавя, че руснаците разрушили дори гробищата и джамиите на кримските татари.

Да загубиш родината си

Когато през зимата на 2014 година руснаци в униформи без опознавателни знаци се появили в Крим и започнали да установяват контрол над административни сгради и военни обекти, хората нямали никаква представа, че нещата вървят към окупация на полуострова, спомня си Акаев.

Днес той твърди, че след като в Киев проевропейското протестно движение се наложило над проруското ръководство, хората в Крим вярвали, че и при тях няма да бъде допусната руска доминация. Акаев разказва и за големите демонстрации срещу руското присъствие в Крим на 26 февруари в Симферопол, в които и той самият взел участие.

Паралелно с това обаче се провел и проруски митинг, който провокирал сблъсъци: двама души загинали, имало и ранени. Тогава Акаев заминал за Киев, за да потърси подкрепа за хората в Крим.

Една по-късно осъзнал, че връщане назад няма. Съпругата му се обадила по телефона с предупреждението, че пред дома им дебнат непознати хора. Дни по-късно той успял да измъкне жена си и децата от Крим.

Анексията е подготвяна дълго време

Ирина Холосна е сред онези жители на Крим, които подкрепят Украйна и след 2014 година остават по родните си места, за да оказват съпротива на окупаторите. Днес тя си припомня, че още преди анексията в Крим се разпространявали руските интерпретации на историята в изгодния на Москва дух. Докато на власт в Киев беше проруският президент Виктор Янукович, между 2010 и 2014 година, на украинците на полуострова съвсем открито се предлагат руски паспорти, което щяло да им отвори нови врати и нови възможности в Русия - най-вече работа, разказва Холосна.

Тя обяснява, че по онова време хората в Крим не възприемали всичко това като някаква заплаха. „Никой нямаше нищо против, хората го смятаха за нещо съвсем нормално. В крайна сметка обаче руски паспорти не получиха толкова много хора. Мисля, че тогава руснаците просто подготвяха почвата за анексията на Крим и искаха да подложат хората на изпитание“, обяснява тя.

Когато през 2014 на полуострова се появили военни без опознавателни знаци, Ирина Холосна и други съпруги на украински военни нощем се събирали край казармите, за да стоят на пост. Искали да пресекат опитите на руснаците да поставят под свой контрол съоръжения на Украинската армия и оръжейните ѝ складове.

Въпреки украинската съпротива, през март 2014 година Русия все пак успя да вземе Крим под свой контрол. Холосна продължава да се бори за принадлежността на полуострова към Украйна включително и след незаконния референдум за присъединяването на Крим към Руската федерация. Днес тя разказва, че никой от нейните приятели и роднини тогава не повярвал на официално оповестените резултати от референдума.

„Не го приехме. Прибрахме се с тролейбуса по домовете си и запяхме на висок глас украинския национален химн. Мислехме, че това няма да трае дълго“, с тъга в гласа разказва днес жената.

Надеждата, че ще се върнат в освободения Крим

През следващите месеци положението продължило да се влошава. В училище учители започнали да тормозят нейните деца, спомня си Холосна, а нея самата многократно я заплашвали на работното ѝ място, защото носела украински символи по дрехите си.

Така през септември 2014 година ѝ се наложило да напусне Крим заедно със сина си и с дъщеря си – тримата заминали за Лвов, в западна Украйна. Там Холосна се присъединила към Украинската армия, която в източните райони на страната вече се биела срещу руските сепаратисти, подкрепяни от Москва. Оттогава насам Ирина Холосна попадала като войник в различни горещи точки на битката в района на Донецк – и продължила да служи включително и след руското нахлуване през февруари 2022. Днес тя служи в редовете на военновъздушното разузнаване и се подготвя за мисия в южна Украйна.

Иса Акаев и Ирина Холосна вече десет години се сражават в редовете на Украинската армия – срещу руските агресори. Те искат да дадат своя принос за освобождаването на Кримския полуостров и после да се завърнат у дома. Защото в Крим все още ги чакат техните близки. Цялото семейство на Акаев все още е там, там са бабата на Холосна, брат ѝ заедно със своето семейство. Ирина Холосна е убедена, че полуостровът може да бъде освободен само с военна сила. Но това едва ли ще стане толкова скоро, смята тя.

Автор: Виктория Покатилова