20 март 1815 г. Наполеон се връща на власт след изгнание на о. Елба

Стоте дни е времето на повторно управление на френския император Наполеон Бонапарт във Франция между 20 март и 22 юни 1815 г.. Началото е поставено с бягството му от изгнание на остров Елба.

Година преди това императорът е принуден да подпише абдикация. Дават му като лично владение остров Елба плюс 1000 души армия. Императорът я подбира от своите стари гвардейци.

След като била възстановена династията на Бурбоните във Франция на 2 април 1814 г. Талейран е избран за ръководител на временното правителство на Франция. Към Франция се завръщат хора от старата аристокрация, прекарали повече от 25 години в емиграция. Тази пасмина люде се връща не само, за да види родната си страна, но и идва заедно с претенциите да ѝ бъдат възстановени всички титли и земи, обобщава "Историята на света".

Новият владетел е твърде нерешителен и слаб, още с идването си той приема нова конституция, която нарича Конституционна харта и с която се ограничава значително изпълнителната власт на краля. Земите на аристократите не са върнати, а претенциите им не са изпълнени. Същевременно Луи XVIII изразява желанието си за диалог и компромиси, както за аристокрацията, така и за новите собственици, банкери и търговци в страната. Заедно с това новият владетел заменя знамето на страната с кралско такова, дава титли на нови аристократи, въвежда церемониал, което започва да притеснява буржоазията в страната. Те се опасяват най-вече за своите земи, разбирайки, че твърде скоро може би ще трябва да се откажат от тях и да ги върнат на аристокрацията.

В тази политическа обстановка буйната натура на Наполеон следи внимателно чрез своите агенти настроенията у френския народ. Както пише А. Манфред от място за почивка, остров Елба се беше превърнал в място, от което бившият император внимателно наблюдаваше настроенията във Франция. И онези вести, които стигаха до него от сигурните му източници, му даваха надежда, че неговото време още не е приключило. Така на 1 март 1815 г. в залива Жуан дебаркират три кораба, от един от тях слиза Наполеон Бонапарт. Френската власт моментално изпраща войска срещу завърналия се император, но войниците отказват да се изправят срещу него и нещо повече – минават на негова страна. Бонапарт влиза в Париж, където принуждава Бурбоните да емигрират в Белгия.

Това обаче ни най-малко не означава, че бившият владетел безпроблемно си е върнал престола, дори точно обратното - срещу него се надига гласът на Талейран, който призовава Великите сили да се намесят и единодушно да осъдят Наполеон като враг на държавата и мира. Дори вече остарелият и болен Луи XVIII дава изявления, в които гръмко зове как ще пази престола си, дори с цената на своя живот. В противодействие на тези нагласи френският народ показва, че не е забравил величието на империята и приветства завръщането на Наполеон.

Против Наполеон се формира антифренска коалиция с участието на много европейски страни. След поредица сражения в тази последна военна кампания на Наполеоновите войни преминали с променлив успех, армията на Наполеон е окончателно разгромена в генералното сражение при Ватерло на 18 юни 1815 г.

На 22 юни 1815 г. Наполеон Бонапарт под натиска на обстоятелствата повторно се отрича от престола и заминава в принудително изгнание на остров Света Елена в английски плен и далече от светската суета на Европа.

По време на Стоте дни Виенският конгрес не прекъсва заседанията си по възстановяване на предходното статукво и реставрацията във Франция след френската революция.