"Къде да отидем? Какво да правим?": отчаяние в Рафах

"Къде да отидем? Какво да правим? Отчаяно искаме прекратяване на огъня и примирие", казват жители на Рафах. Примирие обаче засега не се задава. Какво предстои за хората в Газа?

Спонтанните празненства по улиците на Газа, след като Хамас обяви, че е приела предложение за прекратяване на огъня, не продължиха дълго. Кратко време след това израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че споразумението не отговаря на очакванията на Израел и операцията в Рафах ще се проведе по план. Въпреки че израелски делегати бяха изпратени на преговори, офанзивата в някои части на Рафах започна, а стотици хиляди цивилни палестинци бяха принудени за пореден път да се евакуират.

Израелските военни вече контролират и палестинската страна на пропускателния пункт Рафах към Египет. Той е единствената възможност за палестинците да напуснат територията и е един от основните пунктове за влизане на помощи в Газа. Той остава затворен, както и пропускателният пункт Керем Шалом, където в неделя при атака на Хамас бяха убити четирима израелски войници.

"Къде да отидем? Какво да правим?”

Динамичното развитие на събитията объркаха мнозина в Рафах. 30-годишната Гада Рафик и семейството ѝ все пак потеглят към Хан Юнис, въпреки че все още се надяват израелската атака срещу Рафах да бъде отменена. "Мисълта, че ще се върна в палатка без вода и с минимални възможности, е ужасяваща", казва Рафик по телефона за ДВ. "Къде да отидем? Какво да правим? Отчаяно искаме прекратяване на огъня и примирие. Моля се на бог за бързо споразумение за прекратяване на огъня и армията да не влиза в Рафах".

От месеци заплахата от предстояща израелска сухопътна офанзива е надвиснала над Рафах, който приюти голяма част от напусналите северните части на Газа. Скоро след като израелската армия обяви, че 100 хиляди цивилни трябва да се евакуират от източния район на града, хората започнаха да напускат, като натоварваха вещите си в коли или на магарешки каруци. Други просто вървяха с няколко торби в ръце. Хиляди отново бяха в движение, изтощени от месеците на бомбардировки и изселване.

Рафик е една от тях. В понеделник сутринта тя се събужда от звъненето на мобилния си телефон. "Беше автоматично съобщение от израелската армия, в което ни се нареждаше да се евакуираме от източната част на Рафах. Живеем в квартал Ал Джанина, един от районите, определени за евакуация", казва тя.

"Няма останали места, на които хората да живеят"

Младата палестинка е от северната част на ивицата Газа и подобно на много други хора е била разселвана няколко пъти през последните седем месеца, след като израелската армия е наредила на хората да напуснат района. "Първо бяхме в бежанския лагер Джабалия, след това отидохме в бежанския лагер Нусейрат, после в Деир ал Балах, а след това в Рафах", казва Рафик, която е преминала през всичко това заедно с четиримата си братя и сестри и родителите си.

23-годишният адвокат Мохамад ал Наджар казва пред германската медия ZDF, че никой не знае къде да отиде. "Ивицата Газа е толкова разрушена, че вече няма останали места, на които хората да живеят". Според младия мъж голям проблем е и това, че никой в Газа няма доверие на израелската армия. Затова и хората не знаят дали изобщо да отидат в "разширената хуманитарна зона”, където Израел ги призова да се евакуират.

Абделрахман Абу Джазар също не вярва, че за семейството му ще има място там, където израелската армия им казва да отидат. По думите му тези зони са пренаселени. "Няма достатъчно място за още палатки, няма училища, където да ни сложат”, казва той пред ZDF. Но въпреки това тръгва - защото няма къде другаде да отиде.

"Сцените са болезнени”

Повече от един милион души са потърсили убежище в най-южния град в Газа. Не е ясно какво ще се случи с тези, които не могат да напуснат - възрастните, болните и онези, които не искат да тръгват, защото не смятат, че е достатъчно безопасно.

54-годишният Фадел Кандел е от Рафах и е решил да остане в дома си, въпреки че семейството му живее в близост до една от зоните за евакуация. "Днешният ден е страшен във всеки смисъл на думата. Въпреки по-ранните заплахи за военна операция в Рафах, от сутринта атмосферата е различна", казва Кандил по телефона пред ДВ. "Когато в Рафах бяха хвърлени листовки за евакуация, сцените на хора, които носят най-необходимите вещи и напускат домовете си, бяха болезнени", каза той.

Бащата на седем деца обяснява пред ДВ, че просто не е знаел къде да отиде с голямото си семейство. Той се надява, че скоро ще бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, но постоянната несигурност в преговорите се отразява сериозно. "Обнадеждаващите новини за прекратяването на огъня малко намалиха страха ми, но не съм сигурен дали ще се получи. Не съм оптимист, но се надявам да се окаже, че греша", добавя Кандел.