27 000 годишно: защо младите в Италия печелят толкова малко

Марлен ди Ноко е родом от Рим, но е следвала в чужбина - завършила е инженерни науки в Карлсруе. Родителите ѝ настоявали да учи в Германия - за да има по-добри шансове на трудовия пазар. След дипломирането си Марлен без проблеми е можела да започне работа в "Бош" или "Даймлер" в Германия. Но предпочела да се върне в родината си - при приятелите и семейството в Италия, разказва германската обществена медия АРД.

"Мамиш, за да оцелееш"

Сега 34-годишната жена работи за неправителствена организация със седалище в Рим. 11 месеца в годината, след което трябва да си вземе отпуска - за да няма претенции за безсрочен договор.

По същия начин стоят нещата и с много други квалифицирани кадри на нейната възраст, пише АРД. 40 процента от работещите под 34 години имат срочни или сезонни договори, докато сред останалата част от населението делът е 13 на сто.

"Много от приятелите ми работят при ужасни условия. Има и много работа на черно", казва Марлен и добавя: "Данъчната тежест е толкова голяма, че само с редовна работа не можеш да припечелиш достатъчно. И тогава започваш да послъгваш и да мамиш - просто за да оцелееш".

Заплатите са с почти една четвърт по-ниски от германските

При работещите под 34-годишна възраст средната брутна годишна заплата в Италия е около 27 000 евро - с 12 процента по-ниска от средната за ЕС и с 23 на сто по-ниска от равнището в Германия, информира АРД, цитирайки данни на италианския синдикат CGIL.

Да получиш безсрочен договор с добра заплата е истинска рядкост за младите хора в Италия. "За да имаш шанс за по-висок пост в някоя организация, от значение е най-вече стажът. В Германия може и да имаш 30-годишен шеф, но в Италия не съм виждала подобно нещо. Младите задължително трябва да започнат от най-ниското ниво", посочва Марлен пред германската медия.

На този фон не е учудващо, че експертите наблюдават една тревожна за италианската икономика тенденция: все повече добре образовани млади хора заминават за чужбина - до около 20 000 годишно, като през последните десет години числата са се утроили.

Според Кристина Фрегуя от италианската статистическа служба особено трудно е да се намерят квалифицирани кадри в Южна Италия. А те са крайно необходими за модернизацията и развитието на икономиката. Докато Северът печели от това, че привлича южняците, Югът ежегодно губи десетки хиляди ценни специалисти.

"Ако заминават точно онези, които имат потенциала да стимулират иновациите и да повишат конкурентоспособността на фирмите, ще продължим да изоставаме", опасява се Фрегуя.

Семейният бизнес остава широко разпространена концепция

Изоставането се изостря още повече заради традиционните икономически структури в големи части от Италия и големия брой малки семейни фирми, посочва АРД. Тези компании обичайно ангажират само членове на семейството и инвестират твърде малко в квалификация и дигитализация, обяснява Фрегуя.

"Затова за тях е трудно да са конкурентоспособни на международно равнище. Те се концентрират основно върху местния пазар и не виждат необходимост да привличат млади хора извън семейството", добавя експертката. Резултатът: младите хора не си намират работа, докато наличният персонал застарява.

На жените им е по-трудно

Особено много проблеми на италианския трудов пазар имат младите жени. Те много по-често получават срочни договори от колегите си мъже. Това се дължи донякъде на техните специалности, но в много по-голяма степен на традиционния възглед, съгласно който и до днес жената поема по-голямата част от отговорността за семейството и децата, отбелязва АРД.

Има и още нещо - липсата на достатъчен брой детски заведения, особено в Южна Италия, в много случаи принуждава жените да избират между работата и семейството.

Марлен междувременно е приключила с работата си за деня и излиза да се види с приятели. Младата жена споделя, че в Италия срещите се организират спонтанно - за разлика от Германия. Именно контактите и топлината са ѝ липсвали в Германия. Но пък там със сигурност щеше да е в по-добро финансово състояние.

Аня Милер (ARD) | Биляна Михайлова (редактор)