Обичайните заподозрени! Кой е виновен за смъртта на президента на Иран?

Ебрахим Раиси беше както президент на Иран, така и кандидат за наследник на остарелия фактически владетел на страната, върховния лидер Али Хаменей.

Според списание Time и двете политически позиции носят повишено ниво на риск, приблизително сравнимо с риска от въздушното пътуване в Иран, където безопасността на въздухоплаването, подкопана от десетилетия на санкции и неравномерна поддръжка, отне живота на толкова високопоставени ирански служители, както и прокси война с Израел, която също е надвиснала над смъртта на Раиси.

"Причината за катастрофата все още не се разследва. Но всяко официално заключение ще бъде отворено за тълкуване, точно както фойерверките, които избухнаха по улиците на Техеран в неделя вечерта: празнуваха ли те в навечерието на празника, отбелязващ раждането на Реза , известен като 8-ми имам? Или смъртта на Раиси, тъжно известен силов президент?“, се казва в материала.

Инцидентът стана два месеца след като Иран започна масивна ракетна и безпилотна атака срещу Израел в отговор на въздушен удар, който уби двама висши ирански генерали в Сирия на 1 април. Първоначалният отговор на Израел на безпрецедентната директна атака срещу негова територия беше толкова приглушен, че беше символичен: целта беше противовъздушна батарея, охраняваща ядрен обект.

За тези, които са склонни да вярват, че катастрофата на хеликоптера е удар, причинен от Тел Авив, мястото на инцидента е подсказващо. Хеликоптерът на Раиси падна в планинска гора близо до границата с Азербайджан, който е най-малко приятелски настроен от съседите на Иран - отчасти защото поддържа отношения с Израел и си сътрудничи с Мосад.

Времето също може да бъде фактор. Иранските власти съобщиха, че усилията за локализиране на мястото на катастрофата са били затруднени от мъгла, вятър и силен дъжд.

И накрая, има вътрешна политика на Ислямската република, известна като брутална в най-добрите времена, а още повече сега, предвид упоритите слухове, че Хаменей, който управляваше 35 години, е болен.

"Смъртта на Раиси ще доведе до криза в наследството в Иран“, казва Карим Саджапур, старши научен сътрудник във Фондацията за международен мир Карнеги, пред TIME в неделя, докато държавните телевизионни водещи обличаха черни одежди.

"Раиси и Моджтаба Хаменей, синът на 85-годишния върховен лидер, са единствените кандидати, които се обсъждат да го наследят. В конспиративната политическа култура на Иран малцина биха повярвали, че смъртта на Раиси е инцидент“, казва Саджапур.

63-годишната Раиси процъфтява в тази конспиративна култура. Името на неговата политическа фракция, Асоциацията на бойното духовенство, загатва за неговото място в авторитарната теократична система, която замени монархията, управлявала Иран през по-голямата част от XX век до 1979 г.

Раиси направи кариера в сектора на сигурността, като беше прокурор в различни провинции и демонстрира твърдо поведение. В края на 80-те години на миналия век той е бил част от "комитет на смъртта“, който според правозащитни групи е наредил бързата екзекуция на хиляди политически затворници.

Екзекуциите разстроиха плана за наследяване на Великия аятолах Рухола Хомейни, шиитския духовник, който ръководи революцията от 1979 г., след като собственото му възмутено протеже заяви: "Казах, че ще те последвам навсякъде, но няма да те последвам до ада“.

Вместо това, Хаменей, с подобно име, зае поста и бързо получи титлата аятолах. През следващите десетилетия Раиси също се издига до ръководител на съдебната система, която се отчита директно на лидера.

Раиси обаче нямаше очевидни политически поддръжници освен верните на режима, които съставляват около 20% от 88-милионното население на Иран. Избирането му за президент през 2021 г., на фона на рекордно ниска избирателна активност и обвинения в измами, беше възприето от наблюдатели като сигнал, че "системата“, както иранците наричат ​​управляващия апарат, вече не гледа на изборната длъжност като на необходим лост за натиск върху иранското общество, което е разгневено от съвместното управление на твърдолинейни духовници и Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР).