Земята изживя най-горещия ден в новата си история

С регистрирането месец след месец на рекордно високи температури, както и с все повечето екстремни метеорологични явления като горещини, наводнения, свлачища и суша, наяве излизат последиците от глобалното затопляне, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 21 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. Каква е настоящата ситуация в Европа и как ЕС планира да се справи с нея?

22 юли 2024 г. е бил най-горещият ден в най-новата история на планетата Земя, сочат данните на Службата за климатични промени "Коперник“ (C3S) на Европейския съюз. Според C3S през последните няколко десетилетия Европа се затопля много по-бързо от средния показател за света, по-конкретно два пъти по-бързо, пише БТА.

Това се дължи на комбинация от различни фактори, каза директорът на C3S Карло Буонтемпо в интервю за словенската осведомителна агенция STA в понеделник. Един от тях е, че Арктика, част от която влиза в границите на Европа, вероятно е един от най-бързо затоплящите се региони в света. Сред другите причини е намалялото натрупване на лед и сняг в планините, както и в равнините на Централна Европа. Горещите вълни в Европа вече са по-чести, по-интензивни и ще продължават по-дълго. "Така че това е нещо, с което трябва да свикнем“, казва Буонтемпо.

Механизмът за гражданска защита на ЕС се настройва към лятото

Европейската комисия очаква да премине още едно нетипично за Европейския съюз лято с екстремни метеорологични явления, заяви в средата на този месец европейският комисар за управление на кризи Янез Ленарчич пред португалската новинарска агенция ЛУЗА. В момент, когато Южна Европа е изправена пред перспективата на високи температури, а Централна и Северна Европа – пред поредица от дъждовни дни, словенският комисар заяви, че службите за гражданска защита са подготвени чрез механизма за реагиране при бедствия.

Въпреки че гражданската защита е от компетенцията на отделните страни, държавните органи могат да поискат подкрепа чрез Механизма за гражданска защита на ЕС в случай на извънредни ситуации. Всички 27 държави членки на ЕС, плюс десет държави, които не са членки на ЕС, участват в Механизма, създаден през 2001 г. Координационният център на ЕС за реагиране при извънредни ситуации помага при разглеждането на молбите за помощ. За това лято ЕС е създал специален въздушен флот от 28 самолета за гасене на пожари и четири хеликоптера в десет държави членки. Освен това Европейската комисия е отделила 600 милиона евро от фондовете на ЕС, за да подпомогне покупката на още дванадесет самолета, които ще бъдат разпределени между шест държави от блока.

Екстремните метеорологични явления в Европа се засилват

Навсякъде на континента горещите вълни и последващите ги пожари застрашават хората, техния поминък, животните и реколтата, като често причиняват щети на стойност милиони евро и същевременно оказват влияние върху всекидневието на хората.

В края на юли за всички испански региони, с изключение на Канарските острови, бе обявен "оранжев код". Това означава „значителна опасност“ по скалата на нивата на тревога – поради високи температури или бури, като бяха отправени предупреждения, че максималните температури ще достигнат 39-40 градуса според испанската метеорологична служба АЕМЕТ. В понеделник живакът на термометъра в Южна Франция скочи в резултат на гореща вълна. Френската метеорологична служба "Метео-Франс" обяви, че в голяма част от Южна Франция "горещините ще се засилят значително“ и в някои райони може да бъде надхвърлена границата от 40 градуса. В момента Париж е домакин на Олимпийските игри, чиито обекти са разположени в цялата страна. В понеделник Париж обяви,че задейства плана за гореща вълна в региона Ил дьо Франс, където "състоянието на въздуха ще бъде лошо" според обсерваторията "Ерпариф". Регионалният план включва раздаването на повече от 2,5 милиона бутилки с вода в обществения транспорт и "почти 200 000 шапки, ветрила и бутилки с вода“ на зрителите на Олимпийските игри.

Докато през последните седмици Северна Италия беше засегната от бури и проливни дъждове, които предизвикаха наводнения и свлачища, в южната част на страната се очаква голяма суша. Вицепремиерът и министър на транспорта и инфраструктурата Матео Салвини обяви голямата суша в Сицилия за „извънредно положение в национален мащаб“.

Миналата седмица Националната асоциация на земеделските съвети за водата (АНБИ) предупреди, че след три седмици "няма да има вода за селското стопанство“ в Централна и Южна Италия.

В Сицилия се засилват протестите срещу лошото водоснабдяване. Сушата е довела до 60-процентно намаляване на съдържанието на водните резервоари, което е накарало местните власти да въведат режим на водата в главния град на Сицилия Палермо, както и в 50 други общини.

Миналата година Словения беше засегната от големи наводнения, които нанесоха щети за милиарди евро, и все още се занимава с възстановителни работи. И това лято проливните дъждове причиниха наводнения и свлачища в най-засегнатите региони. Липсата на валежи обаче предизвика в средата на юли горски пожар в югозападната община Крас – същият регион, който през 2022 г. беше засегнат от най-опустошителните пожари в историята на Словения.

В България горещините през последните седмици също доведоха до пожари: от 12 юли насам повече от 1430 души и около 280 единици военна техника са участвали в гасенето на пожари в цялата страна. На 16 юли България потърси подкрепа по линия на Механизма за гражданска защита на ЕС и пристигна помощ от Испания, Франция и Чехия. Правителството работи по схеми за обезщетение на засегнатите лица и земеделските стопани, които са загубили реколтата си, и планира да промени закона за обществените поръчки, за да улесни закупуването на специализирано оборудване, необходимо за управлението на бедствия.

На 17 юли Северна Македония поиска спешна помощ за борба със силните горски пожари чрез Механизма за гражданска защита на ЕС – помощ дойде от Сърбия, Словения, Турция, Хърватия и Румъния. Между януари и юни в страната се разразиха 73 горски пожара. За 2023 г. Северна Македония е отчела 170 горски пожара според Кире Михайлов, заместник-ръководител на Държавното горско предприятие.

През юли съседна Албания преживя гореща вълна и се бореше с горските пожари в южната си част, като също получи помощ – от Гърция, в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС. Горещините доведоха и до предприемане на мерки с разпределение на питейната вода в обекти от културното и историческото наследство.

Самата Гърция в момента също преживява пожари. Вторият по големина остров Евия се бори с горски пожар от понеделник, като на място има стотици пожарникари. "Предстои ни и много труден месец – август, и очевидно всички трябва да бъдем постоянно нащрек“, заяви гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис пред министрите преди заседанието във вторник.

Изменението на климата: причинява се преждевременна смърт, а липсата на адаптация е „нарушение на правата на човека“

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че ако не се вземат мерки срещу изменението на климата, четири от неговите най-тежки последици – екстремни метеорологични явления, лошо качество на въздуха, продоволствена несигурност и инфекциозни болести – ще се утежнят, което ще доведе до още 250 000 случая на преждевременна смърт годишно между 2030 и 2050 година.

По оценки на Световната метеорологична организация (СМО) горещите вълни са най-смъртоносното метеорологично явление, свързано с климатичните промени, което причинява 489 000 смъртни случая годишно. Действителната смъртност, свързана с екстремни метеорологични явления обаче, може да се окаже 30 пъти по-висока, тъй като в много страни липсват надеждни данни, опасява се СМО.

На 25 юли Международната организация на труда (МОТ) заяви, че изменението на климата прави работата по-трудна и опасна за милиарди хора. Макар че в Европа и Централна Азия делът на хората, изложени на прекомерна топлина по време на работа, е нисък по световните стандарти, през последните 20 години той се е увеличил там повече, отколкото във всеки друг регион на света, заяви още МОТ. В доклад, публикуван от "Оксфам Франс" по-рано през юли неправителствената организация отсъжда, че поне 26 от 50-те основни права, като например здравето, достъпа до образование или правото на подобаващо жилище, са застрашени във Франция поради "небрежността на държавата" при адаптирането към промените в климата.