Кражбите на масло разкриват кризата в Русия и безсмислието на войната срещу Украйна

Войната, която Владимир Путин започна срещу Украйна, трябваше да приключи за 3 дни, но скоро ще се навършат 3 години от пълномащабната инвазия. На този фон кражбите на масло в Русия са показател за икономическото състояние на страната, пише германският в. Der Tagesspiegel.

Докато Русия увеличава разходите си за отбрана за войната в Украйна до рекордни нива, други индустрии страдат от изключителен недостиг на работна ръка. Особено засегнати са многобройните заводи за масло във федерацията. Този наглед обикновен продукт се е превърнал в луксозен артикул и е все по-популярен сред крадците.

Още новини от Украйна

Камерите за наблюдение е хранителен магазин в Екатеринбург записват как двама маскирани нахлуват – единият се отправя към касата с пари в кеш, докато другият – към рафта с масла. Тръгват си с 20 килограма масло. Тази сцена, която не е единичен случай и е напът да се превърне в тенденция, илюстрира проблемите на руската военна икономика. Инфлацията е изключително висока, няма работна ръка, а кремълските наративи за „ръста на руската икономика“ са тотален нонсенс, защото производството на танкове и ракети не се отразява положително на кошницата на обикновения гражданин.

В много магазини маслата вече се съхраняват с ключалки. Маслото е поскъпнало с 26 процента в сравнение с предходната година. Масовото увеличение на разходите за отбрана е освен виновник за това. Русия планира да похарчи еквивалента на около 130 милиарда евро през следващата година, което е рекордна сума. В оръжейните заводи заетостта е голяма, но това се отразява пряко в другите сектори, в които липсват работници.

Разходната политика на Путин за инвазията му в Украйна подхранва голямата инфлация в страната. Експерти посочват, че не може да се бориш с инфлацията и да водиш война едновременно.

Военновременната икономика на Путин на практика само влошава още по-вече живота на обикновения руснак. Стотици хиляди мъже в работоспособна възраст избягаха от Русия, за да не бъдат мобилизирани в армията, а унижението за Путин стигна дотам той да внася масло от Обединените арабски емирства и Турция, за успокои временно ръста на цените. И на този фон прокремълските медии лъжат руските граждани как на Запад хората гладуват и изпитват финансови трудности.

The Moscow Times посочва друг парадокс - докато режимът на Путин продължава публично да недоволства от доставката на турски оръжия за Украйна, няма нищо против да доставя масло от същата тази Турция. „Армагедонът с маслото ескалира. Няма да се изненадаме, ако маслото повтори миналогодишната ситуация с яйцата“, предупреждават икономисти. През 2023 година цената на яйцата скочи толкова много, че властите се видяха принудени да внасят и тази стока отвън.

Butter robberies continue in Russia.

A store called “Milky Place” in Yekaterinburg was targeted – the assailants took all the butter, a few chocolate milkshakes and some cash from the register. https://t.co/rVoy71gqoN pic.twitter.com/a4aZrngW8G

— Anton Gerashchenko (@Gerashchenko_en) November 5, 2024

Въпреки че маслото се превърна в най-новия символ на инфлационните неволи в Русия, то не е най-бързо растящият хранителен продукт. Цените на картофите скочиха с близо 70% от началото на 2024 г.

Русия сега харчи повече за отбрана, отколкото по всяко време след Студената война. Руската централна банка (РЦБ) обяви в края на миналия месец, че вдига основния си лихвен процент от 19 на 21 на сто - най-високото равнище от 2003 г., в опит да овладее високата инфлация.

Скокът на цените създава главоболия за Путин, който се опитва да балансира военните амбиции на Кремъл с желанието за вътрешна стабилност.

В град Киров, ситуацията е по-лоша, отколкото предполага националната статистика, пише Fortune, цитирайки местни жители. Основни продукти като мляко, масло, яйца и хляб са поне два пъти по-скъпи от миналата година, казва тя. Руската прокуратура започна разследване на увеличението на цените от производителите на мляко и обеща отговор. Министър-председателят Михаил Мишустин нареди на Министерството на земеделието да осигури наличието на достатъчно плодове и зеленчуци, а вицепремиерът Дмитрий Патрушев поиска ежедневно наблюдение на пазара на храни и мерки за стабилизиране на ситуацията. Целият този шум се вдига, за да може населението да свързва хранителните проблеми с действията на производителите и търговците, а не с последиците от продължаващата война с Украйна.

Отслабването на рублата и прекъсването на традиционните вериги за доставки поради свързаните с войната санкции допълнително натоварват руската икономика. Докато войната в Украйна привлече работници от всяка една индустрия да служат в армията, земеделието е сред най-тежко засегнатите. Министерството на земеделието оцени недостига на работна ръка на 200 000 (реалните числа може да са много по-големи). Ограничените възможности за разширяване на местното производство поради недостига на персонал и остарелите технологии направиха Русия по-зависима от вноса. Страната започна да внася масло от Турция и Обединените арабски емирства, докато Азербайджан помогна за справяне с недостига на яйца.

Министерството на земеделието, Министерството на промишлеността и търговията и Федералната антимонополна служба на Русия препоръчаха на производителите на храни и търговските вериги да намалят цените на определени видове стоки. „Основният инструмент на властта е силата. Властите имат много опит в принуждаването на производителите и търговските вериги да се адаптират и приспособяват“, каза Татяна Становая, анализаторка в „Карнеги“ с фокус Евразия. Но насилственият натиск не е много ефективен и е само временен.

Путин, за разлика от много предишни случаи в дискусионния клуб „Валдай“, не даде подробности за руската икономика. Той дори не спомена за инфлацията в страната. Човек може да се опита да обясни този пропуск с това, че Валдай е форум за сигурност и външна политика, а не за икономика. Обаче пък Путин говори много за това колко лоша е европейската икономика и какъв икономически курс трябва да поеме новата администрация на САЩ. Т.е. истинската причина Путин да избягва да говори за руската икономика е фактът, че тя не се представя твърде добре. Руската централна банка повиши основния лихвен процент до 21 процента, а управителят на банката Набиулина отбеляза бързото нарастване на потребителската инфлация с над 20%. Тези развития подкопават основния социален договор на Путин с хората: аз ви давам стабилност и просперитет, а вие се подчинявате на моите заповеди. Славният патриотизъм се използва като прикритие или захаросване на горчивата реалност.

На този фон Европейският парламент призова ЕС да се справи с руския „сенчест флот“. В резолюция, приета в четвъртък, Европейският парламент призовава за по-целенасочени мерки срещу тези кораби в следващите пакети от санкции на ЕС, с посочване на всички отделни кораби, както и техните собственици, оператори, управители, счетоводители, банки и застрахователни дружества.

Членовете на ЕП настояват ЕС и неговите държави членки да забранят целия внос на руски изкопаеми горива, включително втечнен природен газ. Посочвайки необходимостта от много по-строго прилагане на настоящите санкции на ЕС, текстът също така заявява, че ЕС трябва сериозно да преразгледа двустранното си сътрудничество с трети държави, които помагат на Русия да заобикаля действащите ограничителни мерки на ЕС, ако дипломатическите усилия се провалят.